Хенеки каза:
— Да, така беше.
— Трябваше малко да те понатиснем. Ти подписа показания… помниш ли? Даже успяхме да те убедим да подпишеш още две показания за два други, по-успешни опита за изнудване. Казахме ти, че няма да разгласяваме тези показания, докато се държиш добре. Между другото, какво стана с котенцето? Аз не бих й отказал.
— Не си спомням — рече Хенеки дрезгаво.
— Жалко… Е, мисля, че има и други наоколо — каза Карш. — Ченгетата знаят ли кой си, Джоуи?
— Не ме наричай така! — възкликна Хенеки.
— Значи не знаят… Много, много интересно. — Карш заобиколи плота и седна срещу Хенеки. — Добре, какво знаеш за убийството на Сю Парнъл, Джоуи? Аз работя върху случая. Ако ти ми дадеш нещо, и аз ще ти дам нещо. Танто за танто, както се казва. Каква е всъщност тази мръсна история?
— Ченгетата знаят всичко. Можеш да го прочетеш във вестниците. Тя дойде тук, регистрира се, поръча да я събудим рано…
— Тези глупости са ми известни — каза Карш. — Интересува ме каймака, Джоуи. Това, което не си изпял на ченгетата.
— Нямаше нищо такова — каза Хенеки и пот изби по лицето му.
— Но аз мога да изпея нещо — каза Карш. — Танто за танто, Джоуи.
— Казвам ти, че нямаше какво да крия — прошепна Хенеки отчаяно. — Виж, Карш, ще ти кажа направо — нищо не мога да направя, ако някаква курва я пребият в моя мотел, нали? Дай ми малко време. Ако има нещо, ще ти кажа.
Карш го изгледа продължително, след това сви рамене и стана.
— Нямам нищо против крадците, убийците и мошениците. Мога да преглътна дори по някой сутеньор от време на време, но просто не мога да понасям изнудвачи край себе си. Приятелче, в скоро време тежестта на закона ще се стовари върху главата ти и съдиите ще размахват в големите си потни ръце показанията, които подписа преди три години.
Хенеки, който много пъти беше попадал натясно, мислеше бързо. Той знаеше, че ако Карш го издаде на полицията, Теръл ще скочи на врата му много преди десет часа, когато трябваше да дойде Харди. Трябваше да се опита да задържи Карш, да се свърже с Харди, да изкрънка пари за бягството си и да изчезне отново.
Карш се беше помъкнал към вратата, когато Хенеки каза:
— Чакай…
Карш спря.
— Дай ми малко време — каза Хенеки припряно. — Ако науча нещо, ще ти кажа. Аз дори не зная коя беше жената.
— Ами?! — изсмя се Карш и посегна към бравата. — Това е последният ти шанс, Джоуи. Или ще ми изпееш нещо, или отиваш при акулите.
Хенеки си даде вид, че се колебае, след това бръкна в джоба си и извади малък предмет, който постави на бюрото.
— Добре, печелиш. Ето го. Това е всичко, което скрих. Намерих го до тялото на убитата.
Карш, който бе блъфирал и не бе очаквал да спечели нещо със заплахите си, отиде до бюрото и видя масивната златна запалка, която Хенеки му предлагаше. Не я докосна, но я разгледа внимателно. „Това е скъп предмет“ — каза си той и погледна изпитателно Хенеки.
— Когато я намерих, бях толкова объркан, че не знаех какво правя. Видях запалката на леглото до нея, взех я и я сложих в джоба си. Бях я забравил, когато говорих с ченгетата.
— Ами?! — изсмя се Карш. — Да не мислиш, че главата ми е куха? Ти си я видял и не си могъл да се въздържиш да не я откраднеш.
Той взе запалката, за да я разгледа отблизо, и я завъртя в ръката си. Очите му се присвиха, когато четеше гравирания надпис върху долната й страна:
„На Крис с любов. Вал“
— Кой е Крис и коя е Вал?
Хенеки завъртя глава.
— Не бих могъл да зная. Останах с впечатлението, че принадлежи на убиеца. Защо да принадлежи на Сю Парнъл?
— Може да я е откраднала — каза Карш неуверено.
— Това е всичко, което мога да ти дам — каза Хенеки. — Честна дума, Карш, не те лъжа.
Карш сякаш не чуваше. Той продължи да разглежда запалката и след един дълъг момент на колебание я пусна в джоба си.
— О’кей, Джоуи, танто за танто. Аз ще си държа устата затворена и ти ще държиш твоята затворена. Може да ми потрябваш пак, тъй че не бързай да празнуваш точно сега.
Той излезе от кабинета и Хенеки с напрегнато лице го видя да изчезва бързо в един прашен стар буик.