Карш спря пред пощата в Оджъс, за да се обади в агенцията. Когато Хеър вдигна слушалката, Карш му каза за Хенеки и за запалката.
— Какво искаш да направя? — попита той в края на рецитала си. — Да дам ли запалката на ченгетата?
— Не трябва да бързаме — изхриптя Хеър. — Никога не бързай, Сами. Крис и Вал, казваш? Защо тези имена ми напомнят нещо? Трябва ми малко време, за да помисля. Ти върви някъде и пий една хубава студена бира. Обади ми се по телефона след един час. Ще се опитам да се сетя.
Той затвори телефона, поседя няколко минути със съсредоточен израз на тлъстото си лице, след това се пресегна и звънна на Люсил.
— Донеси ми вчерашния брой на „Маями Херълд“ — каза той, когато тя промуши глава през вратата. — Побързай, миличка.
Тя му донесе вестника и той я отпрати. Бързо прелисти страниците, докато стигна до клюкарската колона, където прочете, че Чарлз Травърс, десетият по богатство човек в Америка, е долетял от Ню Йорк, за да прекара няколко дни с дъщеря си и зет си Крис Бърнет. По-надолу той научи, че малкото име на мисис Бърнет е Валери. Научи също, че двойката се е настанила в хотел „Испански залив“. След това поиска сутрешното издание на „Маями Херълд“. Научи за изчезването и намирането на Крис, но информацията беше толкова оскъдна, че не можа да си състави мнение, какво всъщност се беше случило. Обади се в „Испански залив“ и поиска да говори с Хенри Трас, детектива на хотела, който получаваше заплата и от агенцията на Хеър. Изслуша това, което Трас му каза за двамата Бърнет, изсумтя и затвори. После си запали пура, свлече се в стола си и остана така, докато порочният му плодовит мозък работеше. Размърда се едва когато Карш му телефонира.
— Сами, мисля, че сме попаднали на нещо много, много интересно. Запалката принадлежи на Крис Бърнет, зетя на Чарлз Травърс… да… същият. Трас ми каза, че Бърнет е откачен. Преди няколко дни изчезнал от хотела и липсвал около двайсет и четири часа. Ченгетата го намерили. Той не знаел какво е правил и къде е бил. Сега е в лудницата на Густав. Слушай, Сами, от това може да излезе много изгодна сделка, ако изиграем правилно картите си. Виж какво искам да направиш. Искам да тръгнеш от парк-мотела към северната магистрала на Маями Бийч и да се заловиш за работа. Отваряй си очите. Провери всички черни пътища. Бърнет трябва да е бил с кола. Носел е спортно сако, когато е излязъл от хотела. Но когато ченгетата са го намерили, то е липсвало. Ако можеш да намериш сакото, ще сме в много удобна позиция. Поработи върху това, Сами! Размърдай си мозъка. Искам да душиш като копой.
Карш изпсува тихичко, потейки се в телефонната кабина.
— Искаш ли да предам запалката на Теръл? — попита той.
— Не повече, отколкото искам да ми извадиш сърцето и да го хвърлиш в морето — отвърна Хеър.
— Кой казва, че имаш сърце — изръмжа Карш и затвори.
Той излезе от кабината и се качи в колата си. Запали цигара, нахлупи бомбето над очите си и поседя така известно време в размисъл. Когато Хеър каза, че иска Карш да души като копой, той имаше предвид загадъчното му умение да открива неоткриваемото. Карш сякаш беше медиум. Много пъти бе решавал някои заплетени случаи, само защото имаше странното чувство, че ще намери необходимата улика, ако погледне на точно определено място. Той поглеждаше и я намираше.
Докато седеше и пушеше, Карш се отпусна напълно, затвори очи и подобното му на пор лице се успокои. След няколко минути оправи шапката си, запали колата и бързо подкара обратно към парк-мотела. Пред входа на мотела направи обратен завой и тръгна към северната магистрала на Маями Бийч, на около петдесет мили от там.
Той задържаше скоростта на трийсет мили в час и умът му беше като антена, опитваща да долови сигнал от това, което търсеше.
Смрачаваше се, когато бе на три мили от мястото, където бяха намерили Бърнет. Беше проучил всички странични пътища, обръщаше колата, когато не намираше нищо, и се връщаше на магистралата.
Сега той внезапно застана нащрек. Черен коловоз вдясно от магистралата водеше в гъста гора. Беше по-скоро коларски коловоз, отколкото път, и Карш не се поколеба да завие по него. Когато колата заподскача по неравната повърхност, той започна тихичко да си подсвирква. Имаше странното и силно усещане, че ей сега ще намери това, което търси.
Нагоре по коловоза стигна до малка полянка сред гъсталака. На полянката стоеше синьо-бял форд линкълн, който приличаше на изоставен. Карш спря колата, излезе и отиде при линкълна.
Той обиколи колата, разгледа я внимателно, след което извади от джоба на сакото си чифт износени ръкавици от свинска кожа и си ги сложи. Отвори вратата откъм шофьора, пъхна се зад кормилото и прочете талона на колата, който висеше на таблото. Научи, че колата е собственост на компанията за коли под наем „Обратен завой“ в Маями. Той се извърна и погледна задната седалка. На седалката, грижливо сгънато, стоеше мъжко спортно сако. Все още подсвирквайки си, Карш взе сакото и го сложи на коленете си. Във вътрешния джоб имаше тънък скъп портфейл. Той го проучи. Портфейлът съдържаше две банкноти по петдесет долара, три по сто долара, шофьорска книжка на името на Крис Бърнет от Ню Йорк и снимка на красиво момиче в елегантен бански костюм. На гърба на снимката беше надраскана с молив една-единствена дума: „Вал.“