Когато Карш разгърна сакото, той изведнъж спря да си подсвирква. Предницата беше покрита с кора от засъхнала кръв. Карш беше достатъчно опитен, за да разпознае приличните на ръжда петна. Той поседя известно време взрян в сакото, после излезе от линкълна, отиде при своята кола и заключи сакото в багажника. Върна се при линкълна и макар че прекара двайсет минути във внимателно претърсване на всеки инч наоколо, не намери нищо друго. Беше вече седем и двайсет и пет и се смрачаваше. Той отиде в колата си, запали цигара, поседя замислен около три минути, след което обърна и излезе на магистралата. Умът му работеше усилено; караше бързо, но внимателно. Пристигна в Маями малко след осем и половина.
Реши да се обади в „Обратен завой“, преди да се свърже с Хеър. От дългия си опит знаеше, че Хеър няма да му благодари, ако занесеше само половината от информацията, необходима им, за да започнат да действат.
Управителят на „Обратен завой“ беше тънък рус мъж с големи торбички под очите и сбръчкано от постоянна тревога чело.
Карш му подаде визитната си картичка и отпусна дребното си тяло на един стол.
— Попаднах на една от вашите коли — каза той. — Изглежда изоставена. Номерът на талона е 44791. Това говори ли ви нещо?
Управителят, който се казваше Морфи, го погледна неодобрително.
— Изоставена… какво имате предвид?
— На един черен път встрани от северната магистрала на Маями Бийч — обясни Карш. — Зарязана на една горска полянка… няма шофьор… няма нищо. Мислех, че ще искате да знаете.
Морфи се пресегна за регистрационната книга. Той прелисти страниците, намери тази, която му трябваше, прочете я, намръщи се още повече и се облегна назад.
— Не разбирам. Колата е наета от мис Ан Лукас за пет дни. Може би тя се е разхождала в гората или нещо такова.
— Имате ли карта на областта? — попита Карш.
Морфи извади една карта от чекмеджето на бюрото си. Карш я разгледа. След това отбеляза едно място с писалката си.
— Колата е ето тук. Ако след пет дни не си я получите… ще я намерите на това място.
Морфи сякаш започна да се тревожи.
— Вие, изглежда, не смятате, че тя се е разхождала или нещо такова.
— Не бих могъл да знам. Имам подозрения. Струва ми се, че колата е била зарязана. Коя е Ан Лукас, между другото?
— Живее на номер 237, Корал авеню. — Морфи направи справка в книгата. — Никога не съм я виждал преди. Проверих шофьорската й книжка. Тя си плати нормалния депозит. Даже проверих името й в телефонния указател.
— Помните ли как изглеждаше?
— Разбира се. Блондинка. Добре облечена. Носеше шал на главата и слънчеви очила, около двайсет и пет… Но защо?
— Бихте ли я познал?
— Разбира се… защо?
— Без шала и очилата?
Морфи го погледна объркан.
— Не… Не я видях много добре. За какво е всичко това?
Карш стана.
— По силата на навика, приятелче — каза той. — Когато говориш с мен, трябва да очакваш такива въпроси. — Той показа жълтите си зъби в нещо, което наричаше усмивка. — Е, знаеш къде се намира колата, ако ти трябва. Довиждане — и се върна при колата си.
Карш отиде в една дрогерия, затвори се в душната телефонна кабина и затърси Ан Лукас в указателя. Намери номера и го набра. Докато чакаше да се свърже, погледна часовника си. Беше девет и половина.
Слушалката щракна и един женски глас каза:
— Ало?
— Мис Лукас?
— Да.
— Имате шофьорска книжка номер 559700. Така ли е?
— Не знам номера, но я загубих. Да не сте я намерили?
— Как я загубихте?
— Някой открадна чантата ми.
— Съобщихте ли за кражбата?
— Разбира се. Обадих се в полицията преди няколко дни. Кой се обажда?