— Вие ли наехте кола от „Обратен завой“ преди няколко дни?
— Не, защо? Кой се обажда… от полицията ли сте?
— Може би — каза Карш. — Всеки би могъл да бъде — и затвори. Излезе от кабината и бързо подкара към агенцията.
Хомър Хеър разопаковаше голям пакет с дебело нарязани сандвичи с говеждо месо.
— Точно каквото се надявах да намеря — каза Карш, грабвайки два от сандвичите. Той ги отнесе до един стол срещу бюрото на Хеър.
Хеър въздъхна и погледна Люсил.
— Кажи на момчето да донесе още сандвичи и кафе.
Карш ядеше настървено. След като изгълта сандвичите, той погледна очаквателно купчината пред Хеър, но Хеър ги покри с ръце.
— Чакай… тези са мои.
Карш посегна към картонената чаша с кафе, но Хеър беше по-бърз.
— И това е мое — каза Хеър, като отблъсна ръката на Карш.
— Какъв шопар! — каза Карш с горчивина. — Докато аз печеля пари, ти стоиш тук и си пълниш търбуха.
Люсил влезе и донесе още сандвичи и чаша кафе. Карш нагъна един и попита с пълна уста:
— Този Бърнет наистина ли е откачен?
— Без съмнение — каза Хеър, и той с пълна уста. — Катастрофирал е с кола преди две години и от тогава му хлопа дъската.
Карш отпи от кафето, довърши сандвича си и докладва за събитията от следобеда и вечерта. Много преди да беше свършил, Хеър беше спрял да яде и слушаше внимателно, малките му очички блещукаха съсредоточено.
— Изглежда сигурно, че този откачен е убил жената — каза Карш. — Запалката му е била на леглото и сакото му е цялото в кръв. Това ще накара Теръл да стане по-нисък от тревата.
— Колата ме озадачава — каза Хеър, изваждайки от опаковката последния от сандвичите. — Коя е била жената, която е наела колата? Не мислиш, че е била Лукас, нали?
— Не, но можем да проверим. Аз мисля, че някаква жена е откраднала чантата й и е използвала шофьорската й книжка, за да наеме колата. Защо? Как сакото на Бърнет се е озовало в колата? Разбираш, че с това, което знаем, можем да пуснем въдицата на Джоан Парнъл за много повече от хиляда долара.
— Губим време — намеси се Люсил. — На Теръл няма да му хареса това забавяне. Сам трябваше да отиде направо в полицията, да съобщи за колата, запалката и сакото.
— Тъкмо това се канех да направя — каза Карш раздразнено, — но главният ми мозък каза „не“. — Той изгледа Хеър. — Искаш да отида в полицията лично? Това ли е идеята?
Хеър облиза огромните си дебели пръсти, надникна в опаковката да не би да е останало нещо, след това със съжаление смачка хартията и я пусна в кошчето за отпадъци. Запали пура и издуха дима към тавана.
— Не, не е това идеята, Сами — каза той. — Посветих много размисъл на тази афера. Тя може да бъде много, много доходоносна, ако действаме правилно.
— Чух вече това един път — каза Карш, като го гледаше втренчено. — И така, вдигаме ли цената? Колко би приела мис Парнъл?
— Не, няма да направим това — каза Хеър. Той разсеяно посегна към последния сандвич на Карш, но Карш го изпревари. — Мислех, че не го искаш — рече Хеър с обиден глас.
— Искам го… продължавай, слушам те.
Хеър въздъхна и кръстоса ръце върху огромния си корем.
— Утре сутринта Люсил ще вземе петстотинте долара, които Джоан Парнъл ни даде, и ще отиде при нея. Ще й каже, че не можем да се занимаваме с този случай. Ще й обясни, че съм говорил с Теръл и че той е против това една частна агенция да се занимава с убийство. Люсил ще й върне парите и ще изчезне.
Карш се втренчи в Хеър, сякаш мислеше, че той е мръднал.
— Този човек яде твърде много напоследък — каза той на жена си. — Мозъкът му трябва да се е задръстил с храна.
Люсил рече:
— Откъде тогава ще получим хубава печалба?
Хеър се усмихна:
— От Валери Бърнет… от кой друг?
Карш се изпъна на стола си като гръмнат. Копойското му лице се изопна.
— Чакай малко…
Хеър го спря, вдигайки голямата си тестена ръка.
— Това е шанс, който идва веднъж в живота, Сами. Тези Бърнет имат пари, а Травърс струва милиони. Ти представяш ли си, че той би искал зет му да бъде съден за убийство? Представяш ли си Травърс да позволи зет му да прекара остатъка от живота си в лудница за престъпници?!
Карш се размърда неспокойно.
— Тъй като си задаваме въпроси — каза той, — чувал ли си някога една малка думичка: „изнудване“? Имаш ли представа какво можем да отнесем за изнудване?
— Ти чувал ли си за половин милион долара? — каза Хеър, прегърбвайки масивните си рамене и взирайки се в Карш. — Травърс ще се възползва от възможността да купи запалката и сакото за половин милион. Ще видиш… Аз ще се занимая с това. Остави на мене тая работа.