— Без мен. — Карш се изправи. — А, не. Аз съм си твърде добре и така. Не възнамерявам да прекарам четиринайсет години в килия само за да ти направя удоволствие.
— Няма да ми правиш удоволствие — рече Хеър спокойно. — Ще получиш половин милион долара.
— Наистина ли мислиш, че можеш да уредиш тая работа?
— Знам, че мога. Помисли, Сами. Досега ченгетата нямат представа, че е бил Бърнет. С доказателството, което имаме, той е сто процента вътре. Ще го затворят в лудница до края на живота му. Травърс би платил половин милион долара, за да избегне това. Остави работата на мене, Сами. Ти свърши своята, сега аз ще свърша моята и ще делим печалбата.
— Аз няма ли да участвам в подялбата? — попита Люсил. Слабото й лице бе изкривено от алчност.
Карш й хвърли един поглед.
— Ти си ми жена… не си ли спомняш?
— Ще делим на три — каза Люсил — или изобщо няма да делим.
Двамата мъже я погледнаха, после Хеър, който познаваше дъщеря си, каза със смирена въздишка:
— Значи ще делим на три.
Глава пета
Ли Харди намали скоростта, когато пред кадилака му се показа парк-мотелът. Той отби в едно крайпътно разширение и спря.
— О’кей, момчета, навъртайте се тук, но гледайте да не ви видят — каза той. — Може и да не ми потрябвате, макар че обратното ми се струва по-вероятно.
Джако Смит се оригна леко, изсипвайки огромното си туловище от колата. Мо Линкълн, цял ухаещ на новия парфюм, който Джако му беше подарил, се измъкна след него.
— Наслаждавайте се на луната — каза Харди. — Няма да правите нищо, докато не ви дам сигнал.
— Няма проблеми, скъпи — каза Джако. — Ще бъдем на място, щом ти потрябваме.
Харди ги остави и подкара към мотела. Часът беше десет и пет и Хенеки го чакаше. Когато той влезе в жалкия душен кабинет, Хенеки, който го беше видял да паркира колата, стоеше прав до бюрото.
— Влезте, мистър Харди — каза Хенеки. — Радвам се, че дойдохте.
Харди отиде до стола срещу бюрото на Хенеки и седна.
— Ти спомена за неотложна лична работа — каза той с груб глас. — От грижа за тебе се надявам, че не си ме накарал да дойда тук само за да се поразходя. Какво има?
Хенеки седна. Сърцето му блъскаше лудо в гърдите, лицето му беше покрито с обилна пот.
— Нещо, което мисля, че трябва да обсъдим заедно, мистър Харди. Нещо, за което не бихте искал да говорите по телефона.
— Какво е то? — попита Харди.
— Сю Парнъл — рече Хенеки. Погледът му мина покрай Харди, спря се на прозореца, след това на вратата. Ръката му лежеше върху дръжката на пистолета.
— Тя не означава нищо за мен.
Хенеки се поколеба, след това се усмихна насила.
— Е добре. Но тогава това, което тя ми каза, трябва да е било лъжа. В такъв случай съжалявам, мистър Харди, разкарал съм ви за нищо. Сега значи мога да поговоря с Теръл.
Двамата мъже се изгледаха, след това Харди потри с ръка гладко избръснатата си брадичка.
— Тези приказки могат да ти навлекат неприятности — каза той рязко.
— Не на мен — отвърна Хенеки с повече увереност, отколкото притежаваше в действителност. — Аз съм достатъчно голям, за да се грижа за себе си. Имах впечатлението, че Сю Парнъл все пак е значела нещо в живота ви, и затова си замълчах пред ченгетата. Мислех, че можем да сключим сделка. Но ако тя не е значела нищо за вас, аз все още имам време да поговоря с Теръл, без да си навличам беля на главата.
— Какво всъщност имаш предвид? — попита Харди, накланяйки се напред.
— Аз познавах Сю от повече от две години — каза Хенеки. — Имахме делово споразумение. Тя водеше тук клиенти, които не искаше да посреща у дома си. Разбира се, аз може да имам неприятности… незаконни доходи и т.н., но мисля, че Теръл ще забрави за това, ако му кажа за вас.
Харди подсвирна леко, поемайки си дъх.
— И какво ще му кажеш?
— Това, което ми каза Сю — отвърна Хенеки.
Той продължаваше да поглежда към прозореца и вратата. Страхуваше се, че всеки момент Джако и приятелят му можеха да влязат. Ръката му стискаше дръжката на пистолета толкова силно, че пръстите го боляха.
— Какво ти каза Сю за мен? — попита Харди.
— Че ви шантажира. Може и да ме е лъгала… не можех да съм сигурен, но тя твърдеше, че знае достатъчно, за да ви прати в затвора за десет години, и че измъква пари от вас. Дойде тук вечерта, преди да я убият, и ми каза, че ви очаква. Вие сте й платил пет хиляди долара, за да си държи устата затворена. Страхуваше се от вас. Помоли ме да наблюдавам бунгалото й. Останах с впечатлението — освен ако не съм бил много пиян — че дойдохте към един часа и си тръгнахте към един и половина. Както казах, може и да си въобразявам, но впечатлението ми е много ярко.