— Ти си луд! — изръмжа Харди със святкащи от едва сдържана ярост очи. — Не съм се доближавал до това бунище.
Хенеки сви рамене.
— Е, това е положението, мистър Харди. Значи съм сънувал. И Сю е лъгала.
Харди се изправи.
— Слушай сега, Хенеки. Предупреждавам те. Ако кажеш само една дума на полицията, ще ти се случи случка. Наистина! Аз си бях вкъщи, когато са пречукали тая курва, и мога да го докажа. Ти ще си траеш или ще опереш пешкира.
— Аз слушам, мистър Харди — каза Хенеки, — но Сю ми се доверяваше. Тя ми даде един плик, който бе откраднала от вашия сейф. Той се намира в банката ми. Ченгетата дори да не могат да свържат убийството с вас, щом надзърнат в плика, ще ви окошарят за много години.
Харди постоя известно време неподвижен, след това седна.
— И ти имаш този плик?
— В банката ми, мистър Харди, с инструкцията, ако нещо ми се случи, да бъде предаден на ченгетата.
— Какво стана с петте хиляди долара, които бях дал на тази кучка?
Хенеки сви рамене.
— Не бих могъл да знам, мистър Харди. Може полицията да ги е прибрала… знаете какви са ченгетата.
— Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че след като съм си тръгнал, ти си влязъл в бунгалото, убил си я и си прибрал петте бона. Тази хипотеза би заинтригувала Теръл.
— Прав сте — усмихна се Хенеки. — Той може да ми направи живота труден, но вашия може да направи още по-труден. Аз съм готов да поема риска. Вие готов ли сте?
— О’кей, влечуго. Колко?
Изтръпналите пръсти на Хенеки пуснаха дръжката на пистолета.
— Аз също имам неприятности, мистър Харди. Някои хора започнаха да ме притесняват. Искам да се измъкна. Искам да изчезна…
— Колко? — изръмжа Харди.
— Пет бона — и ще ви предам плика, ще изчезна и никога вече няма да чуете за мен.
Харди извади пакет цигари от джоба на ризата си, измъкна една цигара и я запали.
— О’кей, договорихме се — каза той. — Вземи плика и аз ще се върна утре сутринта с пет бона.
— Но сам, мистър Харди — каза Хенеки. — Ще се срещнем тук, в този кабинет. Ако междувременно нещо се случи с мен, моята банка е инструктирана.
— Вече ми каза. Знам кога трябва да загубя пари и кога не трябва. Ще си получиш парите, влечуго, но се постарай да изчезнеш веднага от погледа ми. Не отговарям, ако Джако се сблъска с тебе, след като ти платя.
Хенеки извади пистолета от джоба си и го сложи на масата.
— Просто за сведение, мистър Харди, аз също не отговарям за Джако.
Харди го изгледа, след това стана.
— Утре сутринта, около единайсет — каза той. — Но не се надявай, че ще успееш да ми пуснеш нова въдица. Пет бона и нито долар повече.
— Нуждая се от тези пари, за да се измъкна — каза Хенеки и за първи път, откакто Харди бе влязъл в кабинета му, се почувства по-спокоен. — Няма да има втора въдица.
Харди излезе, прекоси осветения паркинг и се качи в колата си. Пронизителна джазова музика гърмеше по високоговорителите, закачени по дърветата. Разноцветни крушки висяха край бунгалата и блестяха просташки. Дишайки тежко, с ръка все още върху пистолета, Хенеки изпрати Харди с поглед. Харди отби в разширението, където го чакаха Джако и Мо. Излезе от колата и отиде при тях.
— Опитва се да ме изнуди — каза той и запали в мрака недопушената си цигара. — Знае достатъчно, за да ме вкара вътре за десет години. Оставям работата на вас. Твърди, че доказателствата били в банката му с инструкция да се предадат на полицията, ако нещо му се случи. Но това е блъф. Искам да го обработите и да измъкнете тези неща от него. Това е важно за мен. Получавате един бон.
Мо протегна дългите си елегантни ръце и се усмихна щастливо.
— Човече, отдавна не съм обработвал такъв глупак! Ще бъде удоволствие за мен, мистър Харди.
Харди погледна Джако, който приличаше на масивна купчина сланина, седяща на тревата.
— Ще го нагласим, скъпи — каза Джако, — но какво да правим с тая гадина, след като вземем каквото искаш?