— Най-добре е да се махне от пътя ни, Джако.
— Мо ме врънка за нова кола. Не знам откъде си мисли, че ще дойдат парите. Не можеш ли да ги направиш два бона, скъпи? Бъди сигурен, че ще ти свършим чудесна работа.
— Имаш ги — каза Харди без колебание. — Само че внимавайте… има пистолет.
Мо се изправи и подскочи грациозно пред Джако, който го гледаше с възхищение. Направи кълбо напред, след което протегна слабата си кафява ръка, за да помогне на Джако да се изправи.
— По-добре изчакайте да затвори кръчмата — каза Харди. — След това вървете, разберете къде спи и го причакайте там. Аз ще стоя тук. Не забравяйте за пистолета.
Когато те се размърдаха, Харди добави:
— У него има пет бона, които е взел от Сю Парнъл. Искам ги и тях.
Малко след един часа Хенеки изключи неоновата реклама. По това време повечето от бунгалата бяха тъмни. Заключи канцеларията си и излезе навън, сред горещия нощен въздух. Макар да беше сигурен, че е сплашил Харди, беше нащрек. Стискайки пистолета си в ръка, той огледа внимателно осветеното от луната пространство, което го делеше от бунгалото му. Някои хора все още стояха пред бунгалата си, наслаждаваха се на лунната светлина, разговаряха и пушеха последната си цигара, преди да си легнат. Присъствието им вдъхваше увереност на Хенеки.
Той тръгна бавно, като спираше тук-там да размени по няколко думи с хората пред бунгалата, докато стигна до своето. Нощта беше гореща и съзнанието на Хенеки беше твърде възбудено, за да заспи. Той седна в плетения стол на малката веранда и запали цигара. Мислеше си, че утре по същото време ще има десет хиляди долара — петте хиляди, които беше откраднал от Сю Парнъл, и петте хиляди, които щеше да вземе от Харди. С толкова пари би могъл да отлети за Ню Йорк и да изчезне. Време беше да напусне Маями. Той поседя половин час, опитвайки се да реши какво ще прави в Ню Йорк, но съставянето на планове не беше най-силната му страна. „Може би щеше да е по-добре да почакам, докато отида в Ню Йорк“ — помисли си той. Погледна часовника си. Беше два без двайсет. Той потисна една прозявка. Всички бунгала бяха вече тъмни. Време за лягане. Хенеки реши, че няма защо да се страхува от Харди. Той беше достатъчно умен да разбере кога е победен.
Хенеки се изправи на крака, протегна се, отвори вратата на бунгалото си и влезе в тежкия, горещ мрак. Когато протегна ръка към ключа на лампата, една корава парфюмирана ръка запуши носа и устата му и нещо като конско копито го удари в стомаха.
Мо намери откъртената плочка в банята. Извади я, пъхна ръката си в кухината и измъкна оттам запечатан плик. Бръкна отново и този път извади дебела пачка долари. Постави плочката на мястото й и се върна в хола.
Джако се беше разлял в един стол и попиваше потта от лицето си. Хенеки лежеше на канапето и тихо пъшкаше изпод превръзката, която го задушаваше.
— Намери ли го, скъпи? — попита Джако.
Мо му подаде плика и парите. Двамата погледнаха Хенеки, след това се спогледаха.
— Занеси ги на мистър Харди и виж дали е това, което иска — каза Джако. После извади кутия шоколад от джоба си и натъпка малката си влажна уста.
Мо се измъкна в тъмнината и стигна на бегом до кадилака, в който чакаше Харди.
— Най-сетне! Слава богу — изръмжа Харди. — Не сте от най-бързите! Почти четири часът е.
Мо пусна красивата си, зла усмивка.
— Заинати се, гадината — каза той. — Наистина се съпротивляваше. Това ли е, което ви трябва, мистър Харди?
Харди взема парите и плика. Разкъса плика и бързо прегледа съдържанието.
— Да…
Той излезе от колата, извади запалката си и подпали хартиите. Докато ги гледаше как горят, попита:
— Какво стана с Хенеки?
Мо показа великолепните си зъби в блестяща усмивка.
— В момента никак не е добре, мистър Харди. Изглежда ужасно нещастен. Сега ще се върна и ще го направим щастлив.
Харди усети внезапно стягане в гърлото. Никога преди не бе поръчвал на тези двамата да извършат убийство. Приличаха на дресирани животни. Щяха да направят точно това, което им кажеше. Колебаеше се, но след това си припомни, че докато Хенеки е жив, той никога няма да е в безопасност.
— Какво, по дяволите, се мотаеш около мен като ухилена маймуна! — изръмжа той. — Връщай се при Джако.
Мо се преметна изящно, после се стрелна и изчезна в тъмнината.
Джако ядеше шестия си шоколад, когато Мо се мушна в бунгалото.
— Всичко е наред — каза Мо бързо. — Мистър Харди получи това, което искаше.