Теръл сви рамене.
— Може всичките да са чисти, но не можем да си позволим да пропуснем някого. Моето предположение е, че е бил някой сексуален маниак, който я е проследил и нападнал. Ако съм прав, нашата работа е да го намерим. Нещо от проверката по бензиностанциите?
— Не. — Бейглър отпи от кафето и запали цигара. — Какво ще кажеш за Харди? Може тази Ланг да ни е излъгала.
— Мислих за това, но защо Харди ще я убива? — каза Теръл, смръщвайки вежди. — Досега действа, без да си навлича неприятности. Освен това не мога да си представя, че би я убил по този начин.
— Тя може да е имала нещо срещу него и той я е заклал, за да си помислим, че е сексуално убийство.
— Аха… това е така. Аз…
Телефонът иззвъня. Теръл не се доизказа и вдигна слушалката. Той слушаше и Бейглър видя как лицето му се изопва от изненада. После каза:
— Идвам веднага. Не пипай нищо — и затвори. Бутна стола си назад и се изправи. — Хенеки е намерен мъртъв. Изглежда са го пречукали. Хайде да тръгваме.
Бейглър смачка цигарата си и излезе бързо от стаята. Докато вървеше по дългия коридор към улицата, Теръл го чу да се обажда в отдела за убийства.
Час и половина по-късно доктор Луис излезе от бунгалото на Хенеки и се запъти към Теръл и Бейглър, които го чакаха на слънце.
— Сто процента е убит — каза Луис. — Убиецът го е обработил, преди да го довърши. Цялото му тяло е в изгаряния от цигари. Накрая е бил убит, като са сложили възглавница върху лицето му и някой е седнал върху нея. Трябва да е бил много тежък, защото носът на Хенеки е счупен.
Теръл и Бейглър се спогледаха. После Теръл каза:
— Благодаря, докторе. Ако си свършил, може да отнесат тялото.
След като под погледите на туристите тялото беше пренесено в линейката, Теръл и Бейглър влязоха в бунгалото на Хенеки. Отделът за убийства беше свършил работата си и Хес дойде при тях.
— Никакви отпечатъци, шефе. Има само едно интересно нещо.
Той влезе в банята, следван от Теръл, докато Бейглър остана на вратата. Хес вдигна една плочка от пода на банята:
— Може да е било скривалище за нещо, но сега е празно.
Теръл погледна в кухината.
— Сигурно затова е бил обработен — рече той. — Нека да погледнем в сейфа в кабинета.
Отварянето на сейфа отне на полицейския експерт половин час, но вътре не намериха никаква улика. Върнаха се в бунгалото. Хес и хората му си тръгваха.
— Все още нищо, шефе — каза Хес. — Това е професионално убийство. Хенеки си е легнал към два часа. Басирам се, че убиецът или убийците са го чакали в бунгалото му. По ключалката личи, че е имало взлом. Трябва да са носили ръкавици. Отпечатъците от пръсти са само на Хенеки.
Теръл изпъшка.
— Провери всички бунгала. Виж дали някой не е чул нещо. След това провери отпечатъците на Хенеки. Той може и да има досие.
Хес си тръгна, като остави вратата на бунгалото отворена. Теръл седна на масата, докато Бейглър тършуваше из стаята.
— Какво мислиш, шефе? — попита накрая Бейглър. — Смяташ ли, че това има връзка с убийството на Парнъл?
Теръл извади лулата си и започна да я пълни.
— Да… изглежда повече от вероятно. Хенеки може да е лъгал, когато каза, че не познава момичето. Може да е скрил нещо и убиецът се е върнал, инквизирал го е и накрая го е убил.
Една сянка, която се появи на пода, накара двамата мъже да се обърнат рязко. На вратата стоеше малко момиченце на около осем години. Беше хубавко, с дълга руса коса, която падаше върху раменете му. Чертите на лицето му бяха дребни и изящни, очите му сини и нащрек. Носеше синьо-бял кариран гащеризон и беше босо.
— Здрасти — каза то. — Вие ли сте от полицията?
Бейглър не беше достатъчно зрял, за да се интересува от деца. Той се намръщи.
— Бягай оттук… изчезвай — скара му се той.
Момиченцето погледна въпросително Теръл.
— Кой е този кресльо с грозното лице? — попита то, облягайки дребното си, почерняло от слънцето тяло на рамката на вратата.
— Ти чуваш ли? — кресна Бейглър. — Бягай оттук!
Момиченцето сви пренебрежително устни.
— Пукни! — каза то със смразяващо презрение. — Ако не си много уморен от живота, върви да си смучеш пръстите на краката.
Теръл наблюдаваше сцената развеселен. Тъмночервеното лице на Бейглър беше като за картина.
— Ако ми беше дъщеря, щях да те напляскам по дупето — каза той вбесен. — Бягай оттук.