— Ако ми беше баща, щях да заведа майка ми на преглед — отговори незабавно момиченцето.
Теръл се постара да обърне смеха си на кашлица. Бейглър го стрелна с очи, след това с нарочно забавени крачки започна да се приближава към детето, което го гледаше без страх и с такова многозначително изражение, че той се спря разколебан.
— Ако ме докоснеш, ще те обвиня в изнасилване — каза детето.
Бейглър бързо отстъпи две крачки назад и погледна безпомощно Теръл.
— Малък ужас! — възкликна сърдито той. — Ти си добре там. Седиш си и се подхилкваш. Не виждам нищо забавно в това малко чудовище.
Теръл се наведе напред и сложи големите си ръце върху коленете.
— Аз съм началникът на полицията — каза той и се усмихна на детето. — Ти коя си?
Детето вдигна босото си ходило и си почеса другия крак, докато разглеждаше Теръл с интерес.
— Казвам се Ейнджъл Прескът. Кое е онова лице?
— Той е мой помощник — каза Теръл тежко. — Казва се Бейглър.
— Наистина ли мислиш, че ти помага? — Ейнджъл изгледаше изумена. — Никога не бих повярвала.
— Той е много умен — каза Теръл.
Детето наклони глава на една страна и започна да изучава моравото лице на Бейглър.
— Кой знае… — каза тя накрая. — Прилича на чичо ми… Той не е много добре. Трябва дори да го хранят.
Бейглър каза заплашително:
— Махай се оттук! Изчезвай!
— Малко е шумен, нали? — каза Ейнджъл. — Аз дойдох, защото искам да ви помогна.
— Много мило, Ейнджъл — рече Теръл. — Аз се нуждая от всякаква помощ. Влез и седни.
Бейглър изпусна тежка въздишка и влезе в банята. Озовал се вътре, без да знае какво да прави, той бързо излезе.
Ейнджъл ококори сините си очи, гледайки го с нездрав интерес.
— Хей! Ти си много бърз! — възкликна тя.
— Бърз в какво? — излая Бейглър с мораво от ярост лице.
— Не очаквай да обсъждам такива неща — каза Ейнджъл превзето. — Аз съм добре възпитана.
Бейглър изглеждаше като човек, който има проблеми с дишането. Той почна да се оглежда отчаяно около себе си, сякаш търсеше някакво оръжие.
— Вече не мисля, че искам да ви помогна — каза детето на Теръл. — Не виждам защо… Довиждане.
И тя слезе грациозно по стълбите, после прекоси алеята към своето бунгало.
— Ако ми беше дъщеря, щях да й одера задника от бой — експлодира Бейглър. — Деца! На кого са му притрябвали деца днес! Те…
— Успокой се — каза Теръл меко. — Може да е видяла нещо. Живее отсреща. Аз ще отида да поговоря с нея.
Бейглър пое дъх бавно и дълбоко.
— Ще отида да видя какво прави Хес — обяви той и тръгна с вдървена походка към трите паркирани полицейски коли.
Теръл се усмихна на себе си и чистейки лулата си, отиде до отсрещното бунгало. Почука на вратата. Отвори му младолика жена с износени дрехи и измъчено изражение на лицето. Тя отметна назад кичур права коса и изгледа Теръл въпросително.
— Какво има?
— Аз съм началникът на полицията — каза Теръл. — Преди малко говорих с дъщеря ви. Бих искал да продължим разговора си, ако не възразявате.
— Говорили сте с Ейнджъл? — Изражението на жената стана още по-измъчено. — Но защо?
— Тя ме заговори първа — каза Теръл. — Мисля, че може да ми помогне.
— О, не. Не познавате Ейнджъл! Тя постоянно си измисля. Става въпрос за убийството, нали?
— Да.
— Съжалявам… Не искам Ейнджъл да се замесва в тази работа. Тя нищо не знае. Постоянно си въобразява, наистина.
Ейнджъл дойде при майка си.
— Мамо, не ставай смешна — каза тя. — Аз знам всичко. Видях ги снощи.
Мисис Прескът погледна безпомощно дъщеря си, която й отвърна с учтиво пренебрежение.
— Момиченце, знаеш, че нищо не си видяла. Недей да губиш времето на този господин. Влизай вътре и започвай да рисуваш.
Ейнджъл погледна Теръл.
— Мама винаги се държи глупаво с мен. Никога не вярва, каквото и да й кажа. Аз ги видях снощи.
— Ейнджъл! — възкликна мисис Прескът леко ядосана. — Прави каквото ти казвам. Върви и започвай да рисуваш!
Детето вдигна малките си хубави ръце в жест на нетърпение.
— Тя само за това си мисли… Въобразява си, че ще стана известна художничка, а аз имам талант по-малко и от крава.
— Тя наистина е много талантлива — каза мисис Прескът на Теръл. — Не можете да си представите. Само така приказва…