— Бихте ли ми позволила да говоря с нея? — попита любезно Теръл. — Мога ли да вляза?
Мисис Прескът отново отметна косата си от челото. Изглеждаше объркана.
— Мамо! За бога! Не ставай досадна! — рече Ейнджъл остро. — Знам, че умираш да стана известна. — Избутвайки леко майка си, тя се усмихна на Теръл. — Влизайте! — После се обърна и тръгна към мизерния хол.
— Е, добре — каза безпомощно мисис Прескът. — Тя наистина е странна за възрастта си. Сигурна съм, че нищо не може да ви каже, но щом нямате нищо против…
— Нямам нищо против — каза Теръл и влезе в стаята, където Ейнджъл вече седеше с ръце върху загорелите си колене.
— Мамо, би ли излязла? — каза Ейнджъл. — Не мога да говоря с него, докато ти пърхаш наоколо като нощна пеперуда.
— Виждате ли? — каза мисис Прескът с гордост. — Тя не е като другите деца. Тя…
— Мамо, моля те…
Мисис Прескът се поколеба, повъртя се още малко, но накрая излезе от стаята с думите:
— Тя наистина нищо не знае. Само си измисля.
Настъпи тишина, докато вратата се затвори. После Теръл извади лулата си и започна да я пълни.
— Разкажи ми, Ейнджъл — рече той, — какво видя снощи?
— Знаеш ли какво искам най-много на този свят? — запита детето, гледайки сериозно Теръл.
Теръл се слиса.
— Това не е отговор на въпроса ми. Слушай, Ейнджъл, много е важно да намеря убиеца на мистър Хенеки. Ти си длъжна да ми помогнеш, ако наистина можеш.
Ейнджъл се почеса по левия крак.
— Искам плюшено мече, голямо колкото мен и да ръмжи — каза тя. — Това е, което искам най-много на света.
Теръл се размърда и започна да пали лулата си.
— Ако помолиш майка си както трябва, тя сигурно ще ти купи — каза той. — Кажи ми сега кого видя снощи?
— Мама никога нищо не ми купува. Тя няма пари. Никога няма да получа от нея плюшено мече, голямо колкото мен и да ръмжи.
— Хайде да забравим плюшеното мече — каза Теръл твърдо. — Кого си видяла снощи? В бунгалото на мистър Хенеки ли влезе?
Ейнджъл почеса десния си крак, докато гледаше Теръл с невинни, широко отворени сини очи.
— Да, така беше. Бяха двама души.
— Помниш ли колко беше часът, когато ги видя?
— Беше един без пет. Имам часовник до леглото. Събудих се внезапно и първото нещо, което направих, беше да светна батерията си и да погледна часовника.
— Какво направи после?
Детето се усмихна.
— Не си спомням.
— Ти погледна през прозореца — рече Теръл търпеливо — и видя двама мъже да влизат в бунгалото на мистър Хенеки. Нали така?
— Не си спомням.
Теръл пуфтеше с лулата си, гледайки детето.
— Защо каза, че искаш да ми помогнеш, Ейнджъл?
— О, аз мога да ви помогна. — Тя стана, отиде до радиото и го включи. Докато чакаше да се чуе звук, каза: — Има едно нещо, което искам най-много от всичко на света…
— Знам — каза Теръл. — Вече ми каза, но аз не мога нищо да направя. Трябва да помолиш мама.
От радиото долетя танцова музика и Ейнджъл започна да движи малкото си хубаво телце в нейния ритъм.
— Довиждане — рече тя. — Сега съм заета.
— Слушай, малка госпожице — каза Теръл остро, — трябва да ми разкажеш за тези двама мъже. Спри това радио!
За негова изненада тя му се подчини и седна обратно на стола си, след което започна да подрежда златистата си коса, повдигайки се малко, за да се види в огледалото на отсрещната стена.
— Това, което искам най-много на този свят… — започна тя, после спря и се усмихна на Теръл, който я гледаше безпомощно.
— В коя стая спиш? — попита той.
— В съседната. Върви и виж.
Той стана и излезе. Мисис Прескът стоеше нервно на вратата на кухнята.
— Мога ли да вляза? — каза Теръл, спирайки пред стаята на Ейнджъл.
Тя кимна и Теръл влезе в миниатюрната стаичка. Отиде до прозореца и видя, че той гледа точно към бунгалото на Хенеки. Детското легло беше близо до прозореца. Ако седнеше в него и погледнеше през прозореца, тя би могла да види всеки, който влиза в бунгалото на Хенеки.
Мисис Прескът дойде до вратата.
— Моля ви, не вземайте Ейнджъл насериозно. Тя е твърде развита за възрастта си и наистина има богато въображение. Не трябва да обръщате внимание на това, което казва.
— Всичко е наред — каза Теръл. — Не се тревожете — и той се върна в хола, като затвори вратата след себе си.