— Предполагам, че е по-добре да платим откупа. Като помислих отново, реших, че на баща ти не би му харесало да ме съдят за убийство.
— Няма да те съдят за убийство, скъпи. Ти нищо не си направил.
— Кой е човекът, който те шантажира?
— О, обикновен човек. Не се тревожи.
— Ако не е бил достатъчно убедителен, ти не би му платила, нали?
— Нека да не говорим повече за това. Сега тръгвам, ще се видим утре.
— Не се тревожи за мен. Мога и сам да седя тук — каза той равнодушно със затворени очи.
Глава седма
След дългия превъзходен обяд Хомър Хеър влезе тежко в офиса си, където го чакаше Сам Карш.
— Мислех, че са те вкарали вече в затвора — каза Карш. — Какво стана?
— Сами, трябва да се научиш да ми вярваш. Както ти казах, напипахме много хубава работа. Малката лейди е готова всичко да изгуби, но да запази съпруга си.
— Ами!… От това, което чувам, тя вече го е загубила.
Хеър махна с ръка пренебрежително.
— Тя го обича — каза той. — Доколкото познавам човешката природа, когато една жена е достатъчно глупава, за да се влюби, тя лесно може да бъде измамена. — Той погледна часовника на дебелата си китка. — Мисля, че мога вече да й се обадя. Имала е достатъчно време да реши.
— Тази твоя идея никак не ми допада — каза Карш притеснено. — Никога досега не сме отивали толкова далеч. Сигурен ли си, че няма да изпее всичко на ченгетата?
— Няма. Никога не сме стигали толкова далеч, защото никога не сме имали шанса да приберем половин милион — каза Хеър. Вдигайки телефонната слушалка, той помоли Люсил да го свърже с хотел „Испански залив“.
Вал току-що се беше върнала от санаториума и се канеше да седне до отворения прозорец, когато телефонът иззвъня. Тя се поколеба, след това прекоси стаята и вдигна слушалката.
— Мисис Бърнет ли е?
Тя веднага позна омразния хриптящ глас. Овладя импулса да затръшне слушалката и каза: „Да.“
— Говорихме с вас тази сутрин. — Тя чуваше как дебелият мъж се бори с дишането си. — Да или не, мадам?
— Да, но ми трябва време — каза Вал, съзнавайки, че гласът й трепери. — Мога да платя двайсет хиляди долара утре. Ще ми трябват две седмици, преди да платя останалото.
— Това ме задоволява. В брой, ако обичате. Ще бъдете ли така добра да дойдете утре в единайсет часа в офиса ми и да донесете парите? Имате адреса ми. Тогава ще можем да обсъдим как да бъде изплатен остатъкът от сумата.
— Съгласна съм — каза Вал и затвори.
Известно време тя постоя втренчена в отсрещната стена, след това рязко набра номера на Флорида Банкинг Корпорейшън и поиска да говори с управителя. Беше достатъчно само да спомене името си, за да я свържат веднага.
Хенри Тресби, управителят на банката, беше предупреден от секретарката си, че го търси дъщерята на Чарлз Травърс.
— Добър ден, мисис Бърнет — каза той с ясния си, бодър и делови глас. — Какво мога да направя за вас?
— Бих искала да изтегля двайсет хиляди долара. Ще дойда утре сутринта. Ще донеса чек, подписан от съпруга ми.
— Разбира се. Ще приготвя парите, няма никакъв проблем.
— Искам парите в банкноти по сто — продължи Вал, поколеба се, после каза: — Ще ви бъда благодарна, ако запишете номерата на всички банкноти и ми ги дадете. Освен това бихте ли уредил да получа парите в пакет, запечатан с печата на банката?
Дългият опит, който Тресби имаше в банковото дело, му позволи да запази тона си непроменен, но лицето му придоби разтревожено изражение.
— Разбира се… на вашите услуги, мисис Бърнет. Пакетът ще бъде готов, когато дойдете. Искате ли да проверите сумата, преди да запечатат пакета?
— Не е необходимо. Ще бъда в банката към десет часа.
— Всичко ще бъде направено, мисис Бърнет.
— Благодаря ви — и Вал затвори.
Тресби, дребен елегантен мъж с оплешивяваща глава и проницателни очи, отмести стола си назад и се загледа пред себе си с намръщено лице. Той беше съвестен банкер. Беше поел с удоволствие сметката на Крис Бърнет, когато той и жена му се настаниха в хотел „Испански залив“.
Разбираше добре колко важни бяха тези двама млади хора… още повече заради роднинството им с великия Чарлз Травърс. Инструкциите, които му даде мисис Бърнет, включиха алармената инсталация в съзнанието му. Двайсет хиляди долара със записани номера и в запечатан пакет значеха за него или откуп, или шантаж.