— Моля ви — рече Теръл остро. — Това е важно. — И след това се обърна към Ейнджъл: — Как точно ходеше?
Ейнджъл стана и започна да ситни из стаята. Тя имитираше толкова убедително походката на педераст, че даже Бейглър взе да се усмихва.
Тя спря и погледна Теръл:
— Ето така.
— Искам да почакаш тук за малко — рече Теръл. — След това се надявам да ми помогнеш за още нещо.
— Сега, като имам вече моето мече, ще ви помагам колкото мога — каза Ейнджъл сериозно. Тя отиде при мечето и го прегърна, гледайки Теръл с обожание.
Поласкан, Теръл се усмихна и стана. Кимна на Бейглър и двамата мъже излязоха навън, на слънце.
— Е, и ти им знаеш имената, Джо — каза Теръл.
— Джако Смит и Мо Линкълн — каза Бейглър без колебание. — Никой друг не може да е.
— Телохранителите на Харди. Изглежда, че мозайката започва да се подрежда. Но трябва да сме сигурни. Следващият ход е да покажем Джако на детето и да видим дали то ще го познае.
— Какво ще направим? — Бейглър потри брадичката си. — Да го арестуваме, да го сложим в редица с други хора и да накараме детето да го посочи?
Бейглър поклати глава и погледна часовника си. Беше пет и двайсет.
— Ще я заведем в бар „Корал“. Джако се отбива там обикновено около шест и половина. Ще паркираме наблизо, тъй че тя да може да го види, когато влиза в бара. Ако го разпознае, ще го арестуваме и ще направим очна ставка.
Те се върнаха в бунгалото.
— Искам дъщеря ви да дойде с нас — каза Теръл на мисис Прескът. — Много е важно тя да разпознае този човек. Вие също ще дойдете, разбира се.
— О, не, няма да дойде — каза твърдо Ейнджъл. — Ако тя дойде, аз няма да ви помагам. Само аз и мечето.
— Слушай, момиченце — каза мисис Прескът отчаяно, — не ставай лоша. Не можеш да отидеш сама с тези господа.
— Тогава изобщо няма да отида — каза Ейнджъл с решителен глас, като обгърна мечето с ръце, вдигна го от дивана и тръгна към вратата.
— Аз ще се справя с нея, мисис Прескът — каза Теръл. — Ще я върна веднага щом свършим. Тази работа е много важна за нас.
Мисис Прескът се канеше да каже нещо, когато Ейнджъл рече:
— Ще се видим по-късно, мамо. — Бързо излезе от бунгалото и пое към полицейските коли.
— Ако беше моя дъщеря, щях… — започна Бейглър с червено от възмущение лице.
Мисис Прескът се изправи.
— Радвам се, че не е! — каза тя. — Не ме интересува дали някой не харесва дъщеря ми и ще ви бъда благодарна, ако ми спестите забележките си!
Бейглър погледна безпомощно Теръл, затвори бележника и последва шефа си навън, където Ейнджъл го чакаше нетърпеливо.
Мо Линкълн лежеше удобно на бръснарския стол и усещаше острия ръб на бръснача да се движи по черната му буза. Със затворени очи и отпуснато порочно лице той се беше оставил на меките ръце на Той Марш, който от няколко месеца се опитваше да го убеди да остави Джако и да заживее с него.
Той Марш беше наполовина китаец, наполовина поляк — дребен затлъстял мъж, наближаващ петдесетте, с къносана коса, бадемовидни очи и дебело кръгло лице. Минаваше за един от най-добрите бръснари в района и Мо винаги се отбиваше при него за едно вечерно бръснене, преди да излязат с Джако из града.
— Колко е часът, скъпи? — попита Мо със затворени очи.
— Почти шест и половина — каза Той, след като погледна часовника си. — Какво ще правиш тази вечер? Искаш ли да отидем вкъщи? Ще има купон… Китайска кухня и едно момче, което…
— Имам среща с Джако — каза Мо. С удоволствие дразнеше Той, когато можеше.
Той въздъхна. Покри лицето на Мо с гореща хавлиена кърпа, остави го за момент, отиде до прозореца и надникна на улицата.
— Интересно — рече той. — Тези пък какво ли правят?
— Кои, глупчо? — попита Мо, притискайки горещата кърпа към лицето си и вдишвайки ментоловите пари, които тя излъчваше.
— Ченгетата… ей там, в колата, с едно малко момиченце — каза Той и отиде да смени кърпата.
Мо застина. Бързо махна кърпата, измъкна се от стола и отиде до прозореца. Загледа се в полицейската кола, която беше спряла на един паркинг на около петдесет метра от входа на бар „Корал“.
— Какво има? — запита Той.
— Затваряй си устата! — изръмжа Мо. — Дай ми кърпа. — Без да откъсва очи от полицейската кола, той протегна слабата си черна ръка и грабна кърпата, която Той му подаваше. Припряно избърса лицето и врата си и му я хвърли обратно.