Тогава видя Джако Смит да се клати по улицата.
Джако винаги паркираше черно-розовия си кадилак в далечния край на улицата. Вярваше, че кратката разходка от паркинга до бар „Корал“ му помага да отслабне. Той се приближи с носна кърпа в дебелата си ръка, облечен в светлосинята риза и широките черни панталони, които беше носил предишната нощ. От време на време потупваше с кърпата бялото си болнаво лице.
Теръл каза рязко:
— Ейнджъл, погледни на улицата!
Ейнджъл, която играеше с мечето си, погледна и видя Джако, който се приближаваше към тях.
— Това е той! — прошепна тя развълнувано и насочи малкото си пръстче към Джако, който спря за момент пред бара.
— Сигурна ли си? — попита Теръл.
— Да! Това е той!
Мо, който продължи да наблюдава, видя как тя посочи Джако и черното му лице се озъби злобно. Веднага разбра, че детето идентифицира Джако за ченгетата, и това можеше да означава само едно нещо: детето ги беше видяло да влизат в бунгалото на Хенеки!
Той Марш, който стоеше зад него и наблюдаваше какво става, каза:
— Какво е това, скъпи? Джако ли посочи?
Мо се нахвърли разярено върху него:
— Млъквай! Избий си това от главата! Нали искаш да останеш жив, Той?
Той се сви от страх пред смъртоносния блясък в жестоките черни очи.
— Нищо не съм видял! — заекна той. — Честно, нищо не…
— Млъквай! — изръмжа Мо.
Той видя как Бейглър запали двигателя и потегли. Мо изгледа Той:
— Запомни… нищо не си видял, иначе ще те заколя — каза той, след което излезе бързо, притича през улицата и влезе в бар „Корал“.
Джако тъкмо се готвеше да си поръча уиски и бира за разредител, когато Мо влезе.
— Да се махаме оттук, Джако! Бързо! — каза Мо.
Изразът на лъскавите очи на Мо беше достатъчно красноречив. Джако се заклатушка с пъшкане след него, движейки огромните си крака с максималната за него бързина.
Барманът ги изгледа с гримаса, след това се върна към работата си, която се състоеше в миене на чаши.
В осем и десет Теръл вкара колата си в гаража. Беше му горещо и се чувстваше изморен. Докато водеше Ейнджъл Прескът обратно в парк-мотела, той си мислеше за душ и хубава вечеря.
Жена му отвори предната врата, когато чу колата да влиза в алеята. Те се целунаха, след което Теръл зададе стария въпрос, който съпрузите винаги задават:
— Какво има за вечеря?
— Пиле — отвърна Каралайн. — Ще бъде готово след половин час, но първо трябва да се обадиш на Хенри.
Теръл влезе в хола и свали сакото и вратовръзката си.
— Хенри? — изгледа той Каралайн изненадано. — Какво иска?
— Каза, че било важно. Обади му се, пък аз ще ти донеса нещо за пиене.
Теръл се поколеба, но виждайки напрегнатия израз в очите на жена си, се усмихна и отиде до телефона. Набра домашния номер на Хенри Тресби и докато чакаше да го свържат, протегна благодарна ръка към чашата уиски със сода и потракващ лед, която Каралайн му предложи.
Гласът на Тресби се чу от другата страна:
— Франк? Извинявай, че те безпокоя, но има нещо, което ме тревожи. Помислих си, че мога да се посъветвам с теб и да чуя какво ще ми кажеш.
Теръл застана нащрек, като чу разтревожения глас на Хенри.
— Казвай, Хенри. Какво има?
Тресби му разказа накратко за телефонния разговор с Вал Бърнет.
— Може и да пострадам, задето си пъхам носа, но ми се струва, че мисис Бърнет има неприятности — заключи Тресби. — Виж сега, Франк, трябва да сме изключително внимателни, защото ако тревогата се окаже фалшива, Травърс ще връхлети върху мен и мога да си загубя работата.
— Мисля, че имаш основание за тревога — каза Теръл. — Радвам се, че ми се обади. А сега остави тази работа на мен, Хенри. Просто забрави за нея. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Аз ще се погрижа.
— Бъди внимателен, за бога!
— Ти ме познаваш — каза Теръл спокойно. — Аз ще се оправя. Имаш копие на списъка с номерата на банкнотите, нали?
— Разбира се.
— Изпрати ми го тук, вкъщи. Така няма да попадне в случайни ръце. О’кей, Хенри? И се отпусни. Аз ще уредя тази работа. — И затвори.
Каралайн видя свъсените му вежди и разбра, че не трябва да задава въпроси. Тя отиде в кухнята, за да сервира вечерята.
Теръл позвъни в полицейското управление. Когато Бейглър се обади, Теръл попита:
— Намерихте ли Джако Смит?