— Не още. Хората ни претърсват всички клубове. Всеки момент трябва да го открият.
— Поставихте ли някого пред апартамента му? — попита Теръл, убеден, че въпросът е излишен, защото Бейглър си знаеше работата.
— Уокър и Лукас са там.
— Искам бързо този тлъст мърляч.
— Ще го заловим преди полунощ. Сигурно играе карти в някоя дупка. Въпрос на време е да открием къде.
— Джо… има още нещо — каза Теръл. — Кажи на Джейкъбс да дойде при мен. Нали той е дежурен?
— Да.
— Кажи му да побърза. Ако дойде навреме, може да има пиле за вечеря.
Бейглър изсумтя.
— Единственият начин да накараш Макс да побърза е да му предложиш безплатно ядене.
Тъкмо когато Теръл сядаше на масата и се канеше да разреже пилето, звънецът на входната врата иззвъня. Той се усмихна на вратата.
Макс Джейкъбс, слаб и висок, от една година на работа в полицията, влезе в хола и се ококори при вида на чудесно приготвеното пиле.
Теръл с нож в ръка му посочи един стол.
— Първо ще ядем — каза той, — след това ще говорим. Имам работа за теб.
По-късно, докато Каралайн миеше чиниите, Теръл пушеше лулата си и разказваше на Джейкъбс за Вал Бърнет.
— Прилича на изнудване — заключи той. — Не можем да се намесим, докато тя не ни повика, но можем да сме нащрек. Искам да си пред банката утре сутринта в девет. Когато мисис Бърнет излезе, първо се увери дали парите са у нея и тогава я проследи. Но запомни, Макс, много е важно тя да не разбере, че я следиш, затова внимавай. Виж къде ще занесе парите. Ако се върне в хотела, обади се на Дюлак и кажи, че аз те пращам. Помоли го да ти каже, ако някой се качи в апартамента й. Ако има такъв, проследи го, който и да е той. Не казвай на детектива на хотела, не му вярвам. Разбра ли всичко?
Джейкъбс кимна.
— О’кей, шефе, ще се оправя — и стана. — Ще бъда на мястото в девет сутринта.
Когато той замина, Теръл се обади в полицейското управление. Попита Бейглър дали има някакви новини за Джако Смит.
— Засега нищо, шефе — каза Бейглър. — Постоянно получавам доклади, но него го няма в обичайните му свърталища.
— Вдигни тревога в целия щат — каза Теръл. — Искам го бързо, така че да повишат градуса, Джо. Аз идвам.
— О’кей — каза Бейглър, — но няма защо да идваш. Мога да се справя и сам.
— Знам, че можеш — каза Теръл, — и все пак ще дойда.
Спайк Калдър беше висок, мършав негър с безжизнени змийски очи и постоянна усмивка, която разкриваше големи, блестящи бели зъби. Той държеше клуба „Бо-Бо“, разположен на морския бряг и често посещаван от хомосексуалисти и комарджии от пристанищния квартал на Маями.
Най-голямото предимство на клуба бе, че притежаваше тайна стая за срещи, скрита тъй хитроумно под ресторанта и бара, че досега не беше открита от полицията.
Там именно седяха Джако Смит и Мо Линкълн с чаши уиски и бира на масата пред тях.
Мо разказа на Джако какво беше видял и сега Джако обмисляше какво да правят.
— Не трябва да поемаме никакъв риск — каза той накрая. — Трябва да разберем дали това дете наистина е видяло нещо. Сигурно е от мотела, но трябва да се убедим.
Мо кимна. Това му се струваше разумно.
— Ти не мърдай оттук, скъпи — каза той. — Ще накарам Хопи да отиде в мотела и да подуши наоколо.
— Бъди внимателен — каза Джако и потупа Мо по рамото.
— Не се тревожи за мене, скъпи — и Мо се качи по стълбите, надникна през шпионката, за да се увери, че няма никой наоколо, и излезе от тайната стая.
Хопи Линкълн, по-малкият брат на Мо, губеше пари на зарове, когато най-сетне Мо го откри. Щом видя брат си, той остави играта и отиде при него.
Мо му каза какво иска от него:
— Грабвай колата ми, и по-бързо! Искам те тук обратно — веднага!
Хопи почна да увърта, но при вида на двете петдоларови банкноти, които Мо бутна към него, внезапно се ухили.
— Добре, сладурче — каза той. — Тръгвам.
Двамата братя излязоха от кръчмата и Хопи бързо пресече улицата към паркираната кола на Мо. Влезе в нея и потегли.
Мо се промъкна през заобиколни пресечки, избягвайки главните улици, докато не стигна до клуба „Бо-Бо“. Спря се, скрит в тъмнината.
Към клуба се приближаваха двама полицаи. Мо ги разпозна веднага. Той остана неподвижен, подобен на черна сянка, и ги видя да влизат в клуба.
Двамата полицаи, Маршал и Лепски, си пробиваха път към тълпата около бара, където Спайк Калдър приготвяше напитки.