При вида на полицаите мъжете и жените в стаята изведнъж утихнаха. Трима-четирима от тях се запромъкваха към изхода. Останалите гледаха двамата полицаи враждебно, с блеснали и изпълнени с омраза очи.
Спайк остави шейкъра и погледна предпазливо двамата мъже. Досега не беше имал неприятности с полицията и беше твърдо решен да я избягва, доколкото може.
— Добър вечер, господа — каза той с широка усмивка. — Какво ще пиете?
— Виждал ли си Джако Смит? — попита Маршал. Той беше нисък, набит мъж с мускули на боксьор и грубо, безформено лице.
— Не още — излъга Спайк. — Може би ще дойде след малко, но още не се е появил.
Лепски, слаб, жилав и груб, се надвеси над бара:
— Слушай, черньо, мисли два пъти, преди да отвориш този мръсен отвор във физиономията си — каза той меко. — Търсим Джако… може би за убийство. Ако знаеш къде е, сега му е времето да си размърдаш сливиците и да запееш. Ако разберем, че е тук или че е бил тук — влизаш вътре. С удоволствие бих те пообработил. Най-хубавият звук за мене в този вонящ град са пъшканията на някой негър.
Усмивката на Спайк малко се сви.
— Щях да ви кажа, ако беше тук. Разгледайте наоколо, господа, и сами вижте. Не съм го виждал от снощи.
Двамата полицаи огледаха голямото помещение, след това очите им се срещнаха.
— Ако дойде, обади се в управлението. Така ще избегнеш неприятностите.
Лепски изгледа Спайк продължително и жестоко, после кимна с глава на Маршал и те излязоха от бара.
Мо, скрит в сянката, видя как двамата полицаи тръгнаха надолу по улицата и влязоха в друга комарджийска дупка. Като черен дух той се плъзна през улицата към задния вход на клуба „Бо-Бо“. Спря се, за да се увери, че няма никой наоколо, след това напипа с ръка скритата брава, която отваряше вратата към тайната стая, шмугна се в тъмнината, затвори вратата след себе си и запали лампата. Когато слезе по стълбите, водещи към стаята, където го чакаше Джако Смит, от друг скрит вход влезе Спайк Калдър.
Мо изгледа Спайк внимателно. Без да обръща внимание на Мо, Спайк отиде при Джако.
— Хващайте пътя — каза меко Спайк. — Обирайте си парцалите и изчезвайте.
Джако го изгледа.
— Недей да ми говориш така, черно момче — каза той вбесен. — Ще тръгна, когато искам да тръгна, но не преди това.
— Ей сега ще ти призлее — каза Спайк. — Ченгетата бяха тук. Търсят те. Не смятам да крия опасен човек като теб, Джако. Хващай си пътя.
Мо каза:
— Той ще стои тук. — В ръката си държеше нож с широко острие. — Искаш ли да те порна малко, черньо?
Спайк се усмихна.
— Ще трябва да станеш малко по-голям и по-силен, за да ме порнеш — каза той. — Опитай и ще видиш. — В ръцете му се появи дълъг нож.
Мо изръмжа и тръгна към него.
— Престанете — каза остро Джако.
Мо пъхна ножа обратно в калъфа. Той се отдръпна от Спайк, за да има време да извади ножа отново, ако Спайк пак се опита да го нападне.
— Какво те човърка, Спайк? — попита Джако с измамна мекота в гласа. — Какво казаха ченгетата?
— Достатъчно много — каза Спайк. — Търсят те. Говорят за обвинение в убийство. Това е много опасно за мен. Хващай си пътя, Джако, и стой настрана от мене.
Джако и Мо си размениха погледи. Джако почна да се изпотява. Настъпи дълго мълчание, после Мо каза:
— О’кей, Спайк, ще си отидем, но те са се побъркали. Джако не е убил никого.
Джако се изправи. Спайк наблюдаваше Мо, което беше глупаво, тъй като Джако беше по-близо до него. С ужасяващо бързо за човек с неговите телеса движение Джако сграбчи бутилката уиски и удари Спайк в лицето със сила, която троши кости. Спайк залитна назад и изпусна ножа си. Докато се свличаше на пода, Мо се хвърли отгоре му като черна котка. Ръката му с проблясващия нож се стрелна два пъти, след това той се изправи. Наведе се над безжизненото тяло на Спайк, избърса острието на ножа в ризата му и погледна Джако.
— Беше започнал да омеква — каза той. — Така е по-добре. Сега какво ще правим?
Джако отпусна огромното си тяло на стола. Извади кутия шоколад и започна да си тъпче устата.
— Сега нагазихме в големите лайна, момче — каза той с пълна уста. — Трябва да се измъкнем… Но къде да отидем?
— Сигурно е заради Хенеки — каза Мо, като седеше на масата и си люлееше краката. — Детето сигурно ни е видяло. Трябва да се отървем от него, скъпи. Без него и без Спайк ще бъдем в безопасност. Ще отида в мотела и ще го очистя.