Тя погледна часовника на нощната масичка до леглото. Беше почти единайсет. Помисли си, че Ли отново си е забравил ключа. Но поне беше точен.
Джина се втурна към входната врата и я отвори. Беше силно шокирана, когато видя Джако Смит да стои в коридора. Пот се лееше от огромното му тлъсто лице и самият той вонеше на пот.
Тя знаеше, че Джако Смит е биячът на Харди. Виждаше го от време на време край пистите на хиподрума, но никога не беше говорила с него. Намрази го в момента, в който го видя. Фактът, че той е хомосексуалист, превърна омразата й в отвращение. Измежду извратените типове Джина най-силно ненавиждаше хомосексуалистите.
— Къде е Харди? — попита Джако, гледайки Джина с не по-малко презрение. Той смяташе всички жени за недостойни за неговото внимание.
— Няма го! — отвърна Джина грубо и понечи да затвори вратата. За нейно изумление Джако тръгна напред със силата и мощта на танк. Той я изблъска в преддверието и затвори входната врата.
— Махай се оттук! — изпищя Джина. — Как смееш насила да влизаш в този дом!
— Млъкни! — изръмжа Джако. — Идвам по работа.
— Ако си въобразяваш, че така просташки можеш да се намъкваш…
— Млъквай! — повтори Джако. — Харди е загазил и аз съм загазил. Къде е той?
Джина се вгледа в дебелия мъж. Малките му очи, които непрекъснато шареха, подгизналата от пот риза и начинът, по който устата му се свиваше и отпускаше, започваха да я плашат.
— Какво се е случило? — попита тя.
Той се заклатушка покрай нея и влезе в хола! Съзирайки барчето, той отиде до него, наля си три пръста уиски, добави малко газирана вода и жадно го изгълта.
Тя стоеше на вратата и го гледаше свирепо.
— Какво има? Нещо с полицията?
— Да — каза Джако и си наля още. — Къде е той?
— Каза, че ще се върне до единайсет. Сега е единайсет. Какво се е случило?
— Той ще ти каже, ако иска — каза Джако. — Аз ще почакам.
— Не тук… Излизай навън!
Джако я изгледа със злобно святкащи очички.
— Мамка ти! — каза той. — Искаш ли да ти обърна плоския нос наопаки?
Джина се извърна рязко, влезе в спалнята си, затвори и заключи вратата след себе си.
Неприятности! Полиция! Тя стисна юмруци с блеснали очи. Какво ли е направил Ли?
Седна на леглото и зачака завръщането му.
Той Марш се забавляваше. Най-много от всичко обичаше да организира партита за своите приятели с приготвени от него китайски ястия, а след вечерята да пуска плочи на грамофона. Компанията обикновено се забавляваше до три часа сутринта.
Това парти беше очевидно много успешно. Той Марш стоеше до отворения прозорец и наблюдаваше как момчетата танцуват, приказват си, смеят се и го поглеждат с възхищение. Съжаляваше само, че Мо Линкълн не дойде. Беше влюбен в това момче и се успокояваше, че рано или късно Мо ще остави Джако и ще дойде при него.
Фрида, млад изрусен негър, прекоси стаята със ситни крачки.
— Някой те търси по телефона, скъпи — каза той. — Не искаше да каже кой е.
Той Марш излезе в антрето и взе слушалката. Лицето му просветля от вълнение, когато позна гласа на Мо.
— Той — каза Мо, — аз съм отсреща, в дрогерията. Искам да дойдеш тук за пет минути.
— Качи се горе, скъпи — каза Той. — Ела при нас. Хайде, скъпи. Ще се забавляваш добре.
— Искам да приказвам с теб насаме — каза Мо. — Фрида там ли е?
— Да, но…
— Тогава слез тук. Не го искам да се мотае наоколо, когато говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно.
— Наистина ли? Какво е то, скъпи?
— Имахме скандал с Джако. Хайде ела, за бога, Той.
— Искаш да кажеш, че сте се скарали?
— Никому нито дума. Хайде, Той. Искам да говоря с теб. Побързай.
— Идвам — каза Той и затвори телефона. „Най-после! След цялото това чакане! Ще му дам голямата стая към улицата. Ще я ремонтирам и ще трябва да купя ново легло…“ — мислеше си той.
Фрида, който стоеше до вратата, прекъсна мислите на Той с въпроса:
— Кой беше?
Той се намръщи. Фрида започваше вече да му досажда.
— Не го познаваш — отвърна Той. — Върни се при гостите. Не обичам да ме шпионират.
Фрида го погледна обидено и се върна в апартамента, но щом чу, че Той заслиза по стълбите, тихо се надвеси над перилата.
Фрида видя как бръснарят мина по слабо осветения коридор към входната врата, след което се чу едно кратко изпъшкване и Той се строполи на колене. От тъмнината след няколко кратки, ужасяващи мига се появи Мо, намушка още два пъти Той в дебелия врат и после изчезна като сянка. Фрида чу как една кола запали и потегли и с крясъци се върна в претъпкания апартамент.