Новината за убийството на Той Марш стигна до полицейското управление тъкмо когато Теръл влизаше в оперативната стая. Двама цивилни полицаи водеха Фрида. Подсмърчайки и хлипайки, той избъбри на Теръл това, което беше видял.
— Отведете го и го заключете — каза Теръл. — Пратете камионетка и докарайте останалите. Извикайте Хес с неговите хора тук. Обявете тревога за Линкълн в целия щат.
Докато другите започнаха да изпълняват нарежданията му, той дръпна настрана Бейглър.
— Какво, по дяволите, става в този град? — каза той. — Три убийства за два дни! Знаеш ли какво? Страхувам се за това момиченце, Ейнджъл Прескът. Тя е единственият свидетел, който може да свърже убийството на Хенеки с тези двамата. Сигурно съм си загубил ума. Трябваше да й осигуря полицейска охрана.
— Ще се обадя на най-близкия полицейски патрул да отиде в мотела — каза Бейглър, пресягайки се към микрофона. — Не мислиш ли, че е по-добре да докарат нея и майка й тук?
Теръл се поколеба, след това завъртя глава.
— Кажи им да ги заведат у нас. Кари ще се грижи за тях няколко дни, докато намерим двамата гангстери. Прати някого да пази къщата. Още ли няма новини за Джако?
— Не, изглежда, че се е измъкнал от града — каза Бейглър и започна да вика патрулните коли по радиото. След минута се обърна към Теръл: — Колата ще бъде там след пет минути. Ще ги закарат направо у вас, шефе.
Когато Мо стигна до парк-мотела, той завари Хопи да го чака.
— Няколко ченгета отведоха детето и жената преди около двайсет минути — докладва Хопи. — Те бяха в ей това бунгало — посочи той.
Мо беше вече сигурен, че детето е видяло Джако. Той изпсува, каза на Хопи да изчезва и бързо отиде с колата до най-близкия магазин, за да се обади в апартамента на Харди.
Телефонът иззвъня, когато Харди отключваше входната врата на жилището си. Влизайки в големия хол, той се сепна при вида на Джако Смит, пльоснат в един фотьойл с телефонната слушалка, притисната до тлъстото му ухо.
Джако казваше:
— Върни се тук, Мо. Зарежи колата и ела с автобус. Те познават колата ми — и затвори.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — каза Харди вбесен.
Джако го погледна.
— Загазихме — каза той меко. — Ти, аз и Мо. Ченгетата ни търсят.
Джина се показа на вратата.
— Кажи на тази дебела въшка да се разкара оттук! — изкрещя тя. — Той се намъкна…
— Млъкни — изръмжа Джако. Той гледаше към Харди. — Заради Хенеки е.
Харди пребледня и се обърна към Джина:
— Виж, Пеки, хайде почакай в спалнята. Аз ще се оправя с него.
— Аз излизам — каза Джина. — Ако си въобразяваш, че ще дишам един и същ въздух с този тлъст гол охлюв, лъжеш се! Ти се оправяй с него, аз отивам на кино!
— Стой тук! — каза Джако злобно, когато тя тръгна към вратата.
Джина спря и тъкмо се готвеше да го залее с поток от обиди, когато видя в ръката му автоматичния пистолет 38-и калибър, насочен към нея. Тя беше попадала в много трудни ситуации през краткия си живот, но никой досега не беше насочвал пистолет към нея с такива свирепи, убийствени очи.
Харди каза:
— Разкарай тоя пистолет! — но в гласа му липсваше острота и той изглеждаше като болен.
— Тя остава тук! — каза Джако.
Харди се поколеба, след това се обърна към Джина:
— По-добре върви в стаята си, Пеки.
— Какво ти става? — изписка Джина. — Няма да се оставиш на тоя тлъст гол охлюв да те командва, нали?
— Изчезвай! — каза Джако и се надигна от фотьойла.
Тъй като Харди не направи нищо повече, за да я защити, тя се обърна и избяга в стаята си, затръшвайки вратата след себе си. Харди отиде до барчето и си наля едно голямо уиски.
— Да не си откачил, Джако? — попита той, стараейки се гласът му да не трепери. — Махни тоя проклет пистолет.
Джако се отпусна във фотьойла. Сложи пистолета на широката облегалка и почна да наблюдава как пие Харди.
— Ченгетата знаят, че сме пречукали Хенеки — каза той. — Имат свидетел.
— Дяволите да те вземат! — възкликна Харди с почервеняло от ярост лице. — Защо не внимавахте? Кой е свидетелят?
— Едно момиченце. Мо отиде в мотела да се погрижи за него, но ченгетата са го изпреварили. Той Марш го видял как ме посочва, тъй че Мо трябваше да го порне. И сега сме до ушите в лайна.