Харди избърса студената пот от лицето си. Борейки се с надигащата се паника, той каза:
— Слушай сега, Джако, трябва да се махнеш оттук. От сега нататък ти и Мо ще се оправяте сами. Няма да ме накисвате в тази работа. Хайде, изчезвай!
Джако си направи вятър с мръсната си носна кърпа.
— Щом хванат нас… хващат и тебе. Мо ще дойде тук. Ще седнем и ще го почакаме.
Харди си спомни за пистолета, който държеше в чекмеджето на бюрото си. Ако можеше да убие този тлъст педал, би могъл да каже на полицията, че е било при самозащита. Беше сигурен, че Джина ще застане на негова страна, и ченгетата нямаше да могат да му припишат нищо, ако Джако… и Мо, разбира се, бъдат отстранени.
— Е, щом мислиш така… — каза той и разсеяно се приближи до бюрото. — Ще почакаме Мо.
Той започна да отваря чекмеджето на бюрото, когато Джако каза:
— Искаш да умреш ли, скъпи? Ще те очистя за една секунда. Разкарай се от бюрото!
Харди погледна големия патлак, насочен към него, и като сви рамене, отдалечи се от бюрото и седна в един фотьойл.
Мо слезе от автобуса на автогарата в Маями. Беше разтревожен. Ако не можеше да намери и да ликвидира това хлапе, двамата с Джако със сигурност пътуваха към електрическия стол. Но къде да го намери? Къде ли са го закарали ченгетата?
Той бързо си проби път през тълпата, която се мотаеше около автогарата, и стигна до стоянката на такситата. Шофьорът на първото такси изглеждаше да е от Ямайка: той кимна на Мо, когато той отвори вратата на колата. Мо му каза да го остави в началото на Бей Шор Драйв. Когато таксито потегли, Мо запали цигара и се опита да се успокои. Имаше десет минути път и той съсредоточи мислите си върху следващия си ход.
Шофьорът премести станцията на танцова музика. Когато наближиха Бей Шор Драйв, музиката спря и говорителят каза: „Прекъсваме програмата с едно съобщение на полицията. Полицията иска да разпита Мо Линкълн от Ямайка във връзка с разследването на убийството на Той Марш, намушкан преди половин час, след като е имал мистериозен телефонен разговор. Линкълн е на двайсет и три години, висок, слаб, с белег от дясното ухо до брадичката. Когато е видян за последен път, е бил облечен със синьо-бял пуловер и тъмносини джинси. Ако някой е виждал този човек, нека да се обади в полицейското управление. Линкълн е опасен. В никакъв случай не трябва да се правят опити да бъде задържан. Сега се връщаме към Пит Джаксън и неговата музика, предавана на живо от Флорида Клъб.“
Шофьорът изключи рязко радиото.
— Ченгета! — каза той подигравателно. — Само неприятности могат да ти донесат.
Мо извади ножа от калъфа. Сърцето му блъскаше в гърдите. Как толкова бързо го бяха надушили полицаите? Дали не го е видял някой? Беше се втренчил в тила на шофьора, който изведнъж се беше вдървил. Мо беше сигурен, че той го е разпознал по описанието по радиото. Какво да прави сега?
Шофьорът каза презрително:
— Той Марш… ликвидирали са го. Миналия месец ми навлече неприятности. Който го е убил, е направил услуга на обществото.
Мо се отпусна малко.
— Да… — каза той. — И аз го познавах.
— Искаш ли да промениш решението си и да отидеш другаде? — попита шофьорът, без да извръща глава. — Мога да те изкарам от града… до Ки Уест. Може да вземеш лодка. Ки Уест е добро място за наемане на лодка.
Мо прибра ножа.
— Не… остави ме тук, приятелю — каза той. — Тук е добре.
Шофьорът спря до тротоара и преди да излезе, Мо огледа улицата в двете посоки. Той мушна десет долара на шофьора, който все още не поглеждаше към него, след това бързо се шмугна в най-близката пресечка и изчезна в тъмнината.
Шофьорът избърса потта от лицето си, включи на скорост и потегли като снаряд. Трябваха му три минути, за да намери дежурен полицай. Спря до него и му каза къде беше оставил Мо.
— Сигурен ли си, че беше Линкълн? — попита ченгето.
— Познавам го — каза шофьорът със святкащи очи. — Преди време намушка баща ми. Човече, мислех, че ще намушка и мен, но го изиграх добре.
Ченгето се качи в таксито.
— Закарай ме до някой телефон.
Пет минути по-късно две полицейски коли спряха до пресечката, в която беше изчезнал Мо. Полицаите се разпръснаха с пистолети в ръце, но беше твърде късно. Макар че претърсиха целия квартал, от Мо нямаше и следа.
Тихото подраскване по входната врата на Ли Харди извести на Джако, че Мо е пристигнал. Той кимна на Харди.