— Пусни го вътре — каза той и насочи пистолета си към Харди, който стана и излезе в антрето. Щом Харди се скри от погледа му, Джако отиде до бюрото и взе пистолета от чекмеджето. Мушна го в джоба на сакото си и се върна при фотьойла тъкмо когато Мо влезе в стаята, следван от Харди.
— Работата се размириса — каза Мо, като отиде до барчето и си наля голямо уиски със сода. — Съобщиха по радиото. Даже знаят, че аз съм пречукал Той.
Харди каза дрезгаво:
— Вие двамата по-добре да изчезнете от тук. Това е първото място, където ще се сетят да проверят.
— Млъкни! — озъби му се Джако. — Какво ще правим, скъпи?
— Ако се доберем до Ки Уест, можем да вземем лодка — каза Мо. — Но ще ни трябват пари.
— Той има пари — каза Джако, кимвайки към Харди. — Колко имаш тук?
— Сто и петдесет — каза Харди. — Можете да ги вземете.
Мо го изгледа подигравателно.
— Ще ни трябват пет бона. Без тях сме заникъде.
— Нямам толкова пари.
— Ще намериш, ако не искаш да отпътуваш.
Харди се поколеба, после каза:
— Мога да ги изтегля от банката утре сутринта.
Джако и Мо се спогледаха.
— Бихме могли да останем тук през нощта — каза Джако.
Мо кимна.
— Да, но е рисковано.
— Трябва да рискуваме — каза Джако и продължи към Харди: — Ти изтегляш мангизите утре сутринта… а ние ще се грижим за приятелката ти, докато се върнеш. Само опитай да се правиш на умен и Мо ще я порне.
Джина, която подслушваше на вратата, се отдръпна и тихо превъртя ключа в ключалката.
Вал лежеше в леглото. Лунната светлина влизаше през отворения прозорец и очертаваше квадратно сребърно петно върху килима.
През последните три часа тя се беше борила с проблема на мъжа си. Това, което беше казал този следобед, я ужасяваше. Не можеше да повярва, че той е виновен за смъртта на тази жена. Отказваше да повярва. На пода до леглото й лежаха куп вестници, описващи убийството на Сю Парнъл. Беше прочела всички публикации за убийството. На масичката до леглото й лежеше бележник, в който беше записала имената на няколко души, свързани с убийството и споменати в печата.
Налице бяха ужасяващите доказателства: изцапаното с кръв сако и запалката. Налице беше и онова отвратително нещо, което Крис беше казал: „Никога не трябва да се плаща при изнудване. Ще кажа на полицията, че съм го направил, и това е.“ После беше добавил: „Снощи сънувах, че убивам една жена.“
Вал не можеше повече да понася тъмнината, изправи се в леглото с бледо лице и студени, влажни ръце и запали нощната лампа.
Тя си мислеше: „Той не го е направил. Знам, че не е. Трябва да е чул за убийството, докато е скитал насам-натам. Трябва някак да си е втълпил, че е убил тази жена, но аз знам, че не е. Крис не би могъл да направи такова нещо! Даже и с тези мозъчни увреждания не би могъл да го направи! Не е в неговата природа да намушка жената по начина, по който е била намушкана.“
След това отново си спомни за окървавеното сако. Но дали това наистина беше кръв? Дали този ужасен стар човек не измъкваше пари от нея с хитър трик? Как можеше да е сигурна, че петната са от кръвта на жената? Какво да направи? Тя не посмя да се обади в полицията, в случай че… Овладя се.
Помисли си: „Ако наистина смяташ, че Крис не го е направил, тогава трябва да отидеш в полицията. Ако наистина смяташ, че той не е способен да направи такова ужасно нещо, тогава върви при Теръл (така ли се казваше?), кажи му за този Хеър и го остави той да се разправя с него.“
Тогава тих, тревожен глас зазвъня в съзнанието й: „Но ако предположиш, че Крис го е направил? Представи си за момент, че в пристъп на лудост той е убил жената? Ще го предадеш ли на полицията? Предположи, че благодарение на теб те докажат, че той го е направил. Представи си, че го затворят до живот в някоя ужасна лудница?“
— Но той не го е направил! — каза Вал почти на глас, стискайки юмруци и дишайки учестено. — Знам, че не е! Тук има някакъв номер. Сигурна съм, че е номер, но как да разбера? Какво да направя?
Тя удари юмруците си един в друг от отчаяние: „Трябва да направя нещо!“
Тя отметна завивките, слезе от леглото и започна да се разхожда неспокойно из стаята.
Това, че беше дъщеря на Чарлз Травърс, не беше без значение. Тя притежаваше същата решителност, същия борбен дух като баща си. Разхождайки се из стаята, тя постепенно се успокои. Ако иска да помогне на Крис, трябва да се справи сама с проблема, реши тя накрая. Утре ще даде парите на Хеър. Това ще го задържи две седмици. През това време трябва да разбере някак си какво е правил Крис през времето, за което няма спомени. Ако можеше да намери жената, която е срещнал… която го е накарала да се сеща за слонове (защо слонове?)… би могла да докаже, че той изобщо не се е приближавал до мотела, в който Сю Парнъл е била убита. Ако може да направи това, Крис ще бъде спасен, но къде да намери тази жена?