Тя продължаваше да кръстосва стаята, обмисляйки нещата и набирайки все повече решителност, докато луната избледня в просветляващото небе и червеният диск на слънцето започна бавно да се издига.
Глава девета
Макс Джейкъбс видя как Вал влезе във Флорида Банкинг Корпорейшън. Часът беше десет и десет. Той чакаше в колата си от девет часа. Запали цигара и продължи да наблюдава и да чака. В десет и половина Вал излезе от банката. Носеше малък кафяв пакет. Докато тя се оглеждаше нагоре-надолу по улицата, Джейкъбс запали двигателя. Малко след това едно такси спря пред нея и тя се качи в него.
Щом таксито се отлепи от бордюра, Джейкъбс излезе от паркинга и подкара след него. Пет минути по-късно таксито спря пред един неугледен блок с офиси и Вал слезе.
Докато Вал плати на шофьора и влезе в сградата, Джейкъбс припряно паркира. Рискувайки да го блъснат, той се промуши между колите и се пъхна в тъмния вход на блока. Асансьорът вече се качваше и Джейкъбс тръгна нагоре по стълбите, наблюдавайки бавното му пълзене. Видя го да спира на третия етаж. Втурна се натам и пристигна запъхтян. Дългият коридор с матови стъкла на вратите беше пуст. Той се облегна на перилата и зачака, сигурен, че Вал е влязла в един от тези офиси.
Когато Вал влезе в приемната на детективската агенция „Хеър“, Люсил вдигна поглед от пишещата машина.
— Имам среща с мистър Хеър — каза Вал тихо.
Люсил я позна и се изправи.
— Мисля, че е готов да ви приеме — каза тя. — Един момент — и влезе в стаята на Хомър Хеър, затваряйки вратата след себе си.
Хеър гризеше парче шоколад. Сам Карш стоеше до прозореца и пушеше. Двамата мъже бяха малко напрегнати.
— Тя е тук — каза Люсил.
Те се спогледаха. Карш каза:
— Наистина ли смяташ да вземеш парите? Вземеш ли ги веднъж, излагаме се на голям риск.
Хеър остави неохотно шоколада в чекмеджето.
— Доведи я тук — каза той на Люсил. След това се обърна към Карш: — Изчезвай, Сами. Ще се оправя сам.
Карш се поколеба, после вдигна рамене и излезе през вратата, която водеше към коридора. Люсил каза:
— Надявам се, че знаеш какво правиш. На мен тази работа все още не ми харесва.
Баща й се ухили, докато бършеше лепкавите си пръсти в носната си кърпа.
— Но ще ти хареса. Доведи я.
Джейкъбс, който продължи да наблюдава, имаше време колкото да се отдръпне зад ъгъла на коридора, когато Карш се появи. Карш постоя в коридора, след това тихо се вмъкна в приемната, когато Вал излезе от офиса и отиде до асансьора. Джейкъбс видя, че тя вече не носи кафявия пакет. Той остана на мястото си, докато асансьорът не се скри от погледа му. След това хукна надолу по стълбите и успя да види как Вал излезе от сградата и с бърза крачка се отправи към центъра на града. Той се поколеба за момент и като видя една дрогерия наблизо, влезе и се затвори в телефонната кабина.
— Мисис Бърнет занесе парите в агенцията на Хомър Хеър — докладва Джейкъбс. — Току-що излезе. Носеше парите в запечатан кафяв пакет. Когато излезе, пакета го нямаше.
Новината порази Теръл.
— Хомър Хеър?! — възкликна той. — Сигурен ли си, че е оставила парите при него?
— Сигурен съм — каза Джейкъбс.
— Добре. Слушай сега, Макс, това е важно. Върни се пред входа на блока и стой там. Ако видиш Хеър, Карш или жена му да излизат с парите, докарай ги тук. Кажи им, че искам да говоря с тях. Действай твърдо. Не ги оставяй да се отърват от парите. Разбрано?
— Ще се оправя, шефе — каза Джейкъбс и затвори.
Сам Карш и Люсил влязоха в стаята на Хеър тъкмо когато той разкъсваше кафявата хартия на пакета. Хеър се усмихваше. Видът на стодоларовите банкноти, които се разсипаха на бюрото, накара Карш да подсвирне.
— О-хо! Това изглежда добре — каза той и се приближи до бюрото. — Приличат на истински пари.
Хеър мушна пръсти в купчината пари, вдигна ги и ги остави да се посипят по бюрото.
— Сами… ние сме богати! След две седмици малката лейди ще ни предаде останалото… Ще имаме половин милион!