Люсил каза:
— Престани да се държиш като скъперник! Какво ще правим с тези пари сега?
Хеър я изгледа остро.
— Какво ти става? Нервен припадък ли имаш, или какво?
— Ти си дяволски прав. Имам нервен припадък! Представи си, че ченгетата влязат сега? Как ще им обясниш наличието на тези пари?
Хеър погледна към Карш и се усмихна със злата си усмивка.
— Оженил си се за умно момиче, Сами. — Той отвори едно чекмедже на бюрото си и извади очукано дипломатическо куфарче. Бързо загреба парите и ги натъпка в него, затвори го и го бутна през бюрото към Карш: — Размърдай се, Сами. Наеми сейф в Маями Сейф Депозит. Използвай първото име, което мине през плодовития ти мозък, стига да не е едно от нашите, и действай. Колкото по-бързо направим това, толкова по-безопасно ще бъде за нас.
Карш се дръпна от куфарчето.
— Без мен! Люсил може да го занесе. Представи си, че някое ченге ме спре на улицата? Не съм чак толкова луд!
— Вземай го — в гласа на Хеър се появи раздразнение, — ако искаш пая си, трябва да го заработиш!
Карш изгледа куфарчето, след това жена си, която го зяпаше безизразно. Като не получи подкрепа от нея, в крайна сметка вдигна куфарчето.
— Ако ми се случи нещо — каза той на Хеър, — ще пропея като славейче.
— Върви и пей — каза Хеър. — Това ще бъде последната ти голяма роля.
Карш внезапно се усмихна.
— Глупости! За една трета от половин милион бих прерязал дори гърлото на жена си.
— Вярвам ти — каза Люсил с твърд, безизразен глас.
Карш й се усмихна.
— Успокой се, скъпа. Аз просто така си говоря. Освен това ще ми трябва ножовка, за да ти прережа гърлото.
Той килна бомбето над дясното си око и излезе от офиса, размахвайки куфарчето в ръка.
Джейкъбс, който чакаше във фоайето, видя Карш да слиза от асансьора. Видя и куфарчето в ръката му. Карш излезе забързано на улицата и Джейкъбс го последва. Карш влезе в служебната кола и затърси ключа из джобовете си. Намери го и тъкмо когато се канеше да го пъхне в стартера, Джейкъбс отвори другата врата и седна до Карш.
— Здрасти, копой — каза той и се усмихна на Карш, който пребледня, като разпозна Джейкъбс. — Към управлението — шефът иска да говори с теб!
Карш погледна крадешком куфарчето, което лежеше между тях.
— В момента съм зает — каза той. — Ще отида при него по-късно. Между другото, той какво иска?
— Не ми каза — рече Джейкъбс и запали цигара. — Към управлението, Карш, и по-бързо.
— Казвам ти, че съм зает в момента — рече Карш отчаяно. — Имам си работа! Слез от колата ми! Ще се отбия при шефа ти след половин час. Хайде, ченге, разкарай се!
— Може би не знаеш — каза Джейкъбс и лицето му изведнъж стана като от гранит, — трийсетина полицаи, включително и аз, мечтаят да те праснат в лявото око. Всички ние мислим, че ти си най-отвратителният червей, изпълзял от вонящо месо. Би ни доставило огромно удоволствие да натикаме гадната ти очна ябълка в гадния ти мозък. Казах ти… към управлението!
— Заплашваш ли ме? — рече Карш с пребледняло лице.
— Да, Карш. Давам ти пет секунди да подкараш колата. В края на тези пет секунди ще получиш най-хубавия удар по окото, който някой червей някога е получавал.
— Ще ти го върна — каза Карш, останал без дъх, и запали двигателя. — Няма грешка! Ще ти вземат значката!
— Ако се вслушаш внимателно, червей, ще чуеш как ми треперят коленете — каза Джейкъбс и се ухили.
След десет минути Карш с куфарчето в ръка влезе в офиса на Теръл, следван от Джейкъбс.
Теръл погледна иззад купчината хартии, пръснати по бюрото му. Джейкъбс посочи куфарчето, което Карш носеше, и кимна с глава. Този сигнал остана незабелязан от Карш, тъй като Джейкъбс беше зад него.
— Слушай, шефе — каза Карш ядосано, — този сополанко няма право да ме отклонява от работата ми. И ме заплашва! Аз ще се оплача…
Джейкъбс сплете пръсти, вдигна двете си ръце и ги стовари в основата на врата на Карш. Карш се строполи на четири крака и изпусна куфарчето. Той си помисли, че таванът е паднал отгоре му. Остана така, докато Джейкъбс не го ритна здраво отзад по излъсканите панталони. Карш несигурно се изправи и се отпусна с пъшкане на най-близкия стол.
— Не можеш да удряш така човека! — каза строго Теръл, макар че очите му светеха от удоволствие.
— Имаше една оса на врата му, шефе — каза Джейкъбс, като си придаде тъжен вид. — Не исках да ухапе бедния човечец.