Теръл беше уморен и разтревожен. Мо Линкълн отново се беше промушил през полицейската мрежа. Теръл беше арестувал Ли Харди за убийството на Джако, но адвокатът на Харди твърдеше, че е бил принуден да убие Джако, тъй като онзи се канел да застреля Джина. И понеже Джина потвърди това, Теръл не можа да направи нищо друго, освен да пусне Харди под гаранция.
Отначало Теръл не можа да повярва, че Вал Бърнет се е маскирала като репортер, но когато в края на краищата Лепски го убеди, той се качи в колата си и тръгна бързо към хотел „Испански залив“.
Вал го прие в хола на апартамента си.
— Съжалявам, че ви безпокоя, мисис Бърнет — каза Теръл, като влезе в стаята. — От един от моите хора разбрах, че сте била в апартамента на Харди няколко минути преди да започне стрелбата.
Вал се беше подготвила за подобен разговор и макар че беше напрегната, посрещна Теръл достатъчно спокойно.
— Да, бях там. Беше глупаво от моя страна — каза тя. — Моля седнете. Разбира се, вие очаквате обяснение.
Теръл седна.
— Разбрах, че сте се представила на Харди като Мери Шерек от „Маями Сън“, мисис Бърнет. Така ли е?
Вал седна с лице към Теръл.
— Да. Това стана така: мис Шерек искаше да си отиде у дома, но нямаше пари. Аз я съжалих и купих журналистическата й карта. Предполагам, че не съм имала право да сторя това, но ми трябваше някакъв предлог, за да й помогна, а освен това исках да се позабавлявам.
— Тя не е имала право да продава картата си — каза Теръл остро. — Все пак не разбирам нещо: точно защо я купихте?
— О, това беше внезапно хрумване. — Вал направи неясен жест с ръце. — Предполагам, че е трудно да разберете моето положение. Аз съм богата. Нямам какво да правя. И винаги съм се интересувала от престъпления. — Тя се усмихна с усилие. — Убийството на тази жена… Сю Парнъл… много ме увлече. Проследих случая по вестниците. Докато приказвах с Мери Шерек, изведнъж ми хрумна, че ще бъде интересно и забавно да се срещна с някои от хората, свързани със случая. Сетих се, че ако имам журналистическа карта, бих могла да посетя тези хора в домовете им и да говоря с тях. Тъй че не можах да устоя на изкушението, купих картата и отидох у мистър Харди. Вие сигурно си мислите, че това е нездраво развлечение, но хората като мен, които имат твърде много пари и твърде малко занимания, наистина правят такива неща просто за удоволствие.
Теръл я гледаше. Той не повярва на нито една нейна дума, но трябваше да бъде внимателен.
— Вие сте направила нещо твърде глупаво и опасно, мисис Бърнет — рече накрая той.
— Да, така е. Съжалявам, че ви създадох неприятности. Надявам се, че ще бъдете така добър да сложите точка и да забравите цялата история. Това бе просто прищявка на една глупава богата жена.
Теръл не можеше да бъде заблуден от подобно смирение.
— Докато бяхте в апартамента — каза той, — имахте ли някаква представа, че онези двама убийци са там?
— О, не, разбира се.
— Бихте ли ми дала картата на Шерек, моля.
Вал се вцепени, след това го изгледа твърдо.
— Надявам се, че няма да създавате неприятности на момичето — каза тя. — Не бих желала това. Грешката е изцяло моя. Аз унищожих картата, когато се върнах тук.
Теръл смени темата:
— Има още нещо, мисис Бърнет. Разбрах, че сте дала на Хомър Хеър двайсет хиляди долара. Той твърди, че това е адвокатски хонорар за услуга, която предстои да бъде извършена. Признавам, че не е моя работа, но смятам за свой дълг да ви предупредя, че на Хеър не може да се разчита и че е непочтен човек. — Той се поколеба и продължи: — Имам усещането, че Хеър ви шантажира. Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това, да го пратя в затвора за четиринайсет години. Ще запазя в пълна тайна всичко, което искате да ми кажете и което би ми помогнало да му издействам присъда. Уверявам ви. — Той замълча, след това добави: — Има ли нещо, което бихте искала да ми кажете?
Вал изстина. Тя седеше, втренчена в Теръл, после каза:
— Дадох парите на този човек, защото искам да свърши нещо много поверително. Изобщо не става въпрос за шантаж. — Тя се изправи. — Благодаря ви за вашето желание да ми помогнете, но просто няма нужда. Моля приемете моите извинения за глупостите ми.
Теръл вдигна рамене и стана.
— Добре, мисис Бърнет, но ако промените решението си, знаете къде да ме намерите. Ако с нещо мога да ви помогна, обадете ми се. — Той отиде до вратата, спря се и каза: — Съжалявам, но проблемите не свършват с това. Харди ще бъде обвинен в непредумишлено убийство и може да ви посочи за свидетел. Аз не съм убеден, че ми казахте истината. Помислете върху това. Хората тук смятат, че е по-добре да съм с тях, отколкото срещу тях.