Выбрать главу

Той излезе и тихо затвори вратата след себе си.

* * *

Часът беше седем и петнайсет. Хомър Хеър, Сам Карш и Люсил имаха съвещание. Сам Карш току-що се беше върнал от болницата. Трябваха му повече от седем часа, за да се възстанови след побоя в полицията. Той все още притискаше торбичка с лед до окото си и простенваше от време на време. Нито Хеър, който дъвчеше сандвичи с пилешко, нито Люсил му обръщаха някакво внимание.

— От самото начало казвах, че тази работа не ми харесва — рече Люсил, — а сега и това.

— Теръл блъфира — каза Хеър с пълна уста. — Той не може да докаже, че парите не са хонорар. Вал Бърнет няма да се разприказва. Няма за какво да се безпокоим.

— Ами? — изскимтя Карш. — А какво ще стане с мен? Виж как ме пребиха тези нацисти! Знаеш ли какво казаха? Казаха, че всеки път, когато ме видят в колата, ще ми лепват нарушения на правилника. И ще го направят! Виж ми окото!

— О, престани вече с това проклето око! — извика Люсил пискливо. — Кой го засяга? Мисля, че…

Звънецът в приемната иззвъня. Тримата се спогледаха неспокойно. После Люсил стана и тъкмо когато тръгваше към вратата, тя се отвори. Даже Хеър се стресна, когато видя Вал. С известно усилие пусна мазната си усмивка, стана и се поклони изискано.

— Мисис Бърнет, това е чест за мене. Моля влезте.

Вал премести погледа си от него върху Люсил и след това върху Карш, който бързо скри торбичката с лед зад гърба си и я изгледа притеснено.

— Добре, деца — каза Хеър меко. — А сега изчезвайте. Мисис Бърнет не ви иска тук.

— Напротив — каза Вал със спокойна решителност. Тя затвори вратата и пристъпи напред. Беше бледа, но изразът на очите й и твърдата линия на устните й накараха Хеър да я погледне внимателно. — Двамата ви помощници вероятно знаят, че ме шантажирате.

Карш се сепна и пребледня като мъртвец. Даже Люсил се вцепени.

— Вижте какво, мисис Бърнет, хайде да не започваме сега такъв разговор — каза Хеър с внезапно груб глас.

— Точно такъв разговор ще имаме сега — каза Вал. Тя отиде до стола срещу бюрото на Хеър и седна. — Разговарях с шефа на полицията. Той ми каза, че иска да ви прати в затвора за четиринайсет години. Стори ми се, че не се шегува.

Хеър се отпусна тежко на стола си.

— Това, което би искал да направи, и това, което може да направи, са две различни неща, мисис Бърнет.

Вал го гледаше упорито.

— Но той може да го направи. Трябва само да му кажа, че вие и вашите помощници сте ме изнудили, и ще ви изпратят в затвора за четиринайсет години.

Карш каза припряно:

— Не ме намесвайте в това…

Хеър го погледна сърдито:

— Млъкни! — После каза на Вал: — Мисис Бърнет, убеден съм, че не е необходимо да ви припомням какво ще последва, ако се доверите на Теръл. Допускам, че ние ще си имаме неприятности, но Теръл не би могъл да пренебрегне факта, че вашият съпруг е убиец. Останах с впечатлението, че дадохте парите, за да запазите този факт в тайна.

Вал поклати глава.

— О, не — каза тя. — Дадох ви парите, за да мога да докажа, че ме изнудвате. Полицията и моята банка имат номерата на всички банкноти. В полицията знаят, че съм ви дала парите. Няма да им е трудно да докажат, че сте ме изнудили и че помощниците ви също имат пръст в тази работа.

— Чакайте сега — каза Карш и по лицето му изби пот.

— Ще млъкнеш ли? — излая Хеър. — Мисля, че блъфирате, мисис Бърнет. Да разбирам ли, че не ви интересува дали ще съдят съпруга ви за убийство?

— Разбира се, че ме интересува — каза спокойно Вал, — но няма да се поддам на изнудване. За моя съпруг ще е по-добре да бъде съден, отколкото да бъде изнудван. Вие държите единствената улика срещу него и полицията ще иска да разбере защо не сте й я предоставили. Това, заедно с факта, че те знаят за парите, които съм ви дала, ще ви изпрати в затвора за почти толкова време, колкото ще лежи и моят съпруг.

Хеър почна да се чувства притеснен.

— Все още мисля, че блъфирате — каза той. — Съпругът ви ще прекара остатъка от дните си в лудница за криминални.

— Възможно е, но ние ще наемем много добри адвокати — каза Вал. — Той може да излезе много по-рано от вас. Не блъфирам. — Тя се пресегна през бюрото и вдигна телефонната слушалка. — Ако мислите, че блъфирам, ще се обадя на шефа на полицията.