На площадката на втория етаж момичето повика асансьора и когато той пристигна, влезе и натисна бутона за осмия етаж… един етаж под апартамента на Харди. Докато асансьорът с полюшване се качваше нагоре, то отвори чантата си и извади автоматичен нож. Натисна копчето и дългото блестящо острие изскочи от дръжката. Асансьорът спря и вратите се отвориха със свистене. То долепи ръката с ножа до тялото си, излезе от кабинката и се ослуша. Като не чу нищо, тръгна по стълбите. Когато стигна до последното стъпало, един нисък, набит мъж се запъти към него от другия край на коридора. От километри се виждаше, че е ченге.
— Ей, ти! Къде отиваш? — грубо извика той, явно изненадан да види ямайско момиче насреща си.
Ножът проблесна и се заби в гърлото му точно когато ръката му изваждаше пистолета от кобура. Той падна на четири крака, давейки се. Ямайското момиче изтича бързо при него, вдигна тежката си ръчна чанта и я стовари върху главата му.
Мо — защото това бе Мо — стоеше и гледаше потръпващото тяло на полицая. После се наведе, издърпа ножа си, избърса го в сакото на мъртвия и го сложи обратно в чантата. Извади пистолета си, подмина полицая и забърза по коридора към входната врата на Харди. Позвъни и застана неподвижен, в очакване, с леко изкривена перука и озъбена уста.
— Ах, ти, глупачко! Виж какво стана с питието ми! — тъкмо казваше Харди, когато звънецът иззвъня.
Джина се вцепени и погледна Харди. Той се изправи, спусна крака на пода и навлече халата си.
— Кой ли е? — попита Джина с разширени очи.
— Онова ченге — каза Харди с отвращение. — Мога да се обзаложа, че ще се опита да си изпроси питие. — Той тръгна към вратата на спалнята.
— Ли! Не отивай! Нека аз да отворя!
— Я се успокой! — каза раздразнено Харди. — За какво се безпокоиш? Заобиколени сме отвсякъде с проклетите ченгета.
Той излезе в преддверието. Звънецът пак иззвъня.
— Ли! — изпищя Джина, когато Харди отключи входната врата. — Ли!
Три пистолетни изстрела изтрещяха в апартамента. Последва миг тишина, после глух и тъп шум на падащо тяло.
Джина затвори очи. С агонизиращ вик тя се просна в леглото.
Двамата полицаи, които бяха на пост долу във фоайето, чакаха Мо да излезе от асансьора. Трябваха им пет куршума, за да го убият. Той умря ухилен, с перука, килната на тила, и с рокля на цветя, усукана около черните му бедра.
Малко преди осем часа на следващата сутрин Вал изненада портиера на хотела, като излезе на терасата, облечена в панталон и блуза и с тежка плажна чанта в ръка. Той се завтече към нея, а тя му се усмихна притеснено и пресилено.
— Мисля да направя едно ранно плуване — каза тя, когато той взе чантата й. — Чудесно е плажът да е само за теб.
Портиерът, свикнал със странностите на богатите, се съгласи. Той я наблюдаваше, докато тя се качи в колата и потегли, после сви рамене и се върна на поста си пред входа на хотела.
Вал кара по пустия крайбрежен път, докато хотелът се скри от погледа й. Паркира колата встрани от пътя, взе плажната чанта и тръгна към морето, спускайки се по високите пясъчни дюни, докато намери скрито място, където никой не можеше да я види.
Захвърли чантата и тръгна да събира сухи съчки, каквито имаше в изобилие в този участък на плажа. След малко струпа голяма купчина. Извади от плажната чанта бутилка запалителна течност и един вестник. Намокри вестника с течността и го напъха под купчината съчки. След това извади от чантата изцапаното с кръв сако на Крис и също го поля със запалителната течност. Сложи сакото върху купчината, драсна една кибритена клечка и я хвърли върху него. Веднага отскочи назад, тъй като цялата камара избухна в пламъци. Тя застана встрани и почна да наблюдава огъня. След няколко минути от сакото остана само сива пепел, която лекият морски бриз почна да раздухва по плажа.
Убеди се, че от сакото не е останало нищо, и събу панталоните си. Останала само по блуза и бикини, тя хукна към морето.
Вал плува десет минути, после излезе от водата и отново погледна погребалната клада на сакото. След като за последен път се увери, че от него не е останало нищо, свали мокрите си дрехи, бързо се избърса и навлече панталона и един лек пуловер. След петнайсет минути се върна обратно в хотела.