Вал остана в апартамента си до единайсет часа, след което, облечена в семпла бяла рокля и сандали, отиде с колата в санаториума.
Доктор Густав я прие в кабинета си.
— Имам новини за вас — каза той. — Доктор Цимерман ще пристигне тук утре следобед. Може би не сте чувала за него, но той е един от най-добрите специалисти по мозъчни заболявания в света. Аз му писах за вашия съпруг и той смята, че може да направи за него много повече от това, което аз съм в състояние да направя. Всъщност съпругът ви е много по-добре. Положението му непрекъснато се подобрява, но Цимерман мисли, че една малка мозъчна операция може да го излекува напълно. Той е оптимист в това отношение, но аз бих предпочел вие да не сте. Човек никога не е сигурен в такива случаи. Все пак съм убеден, че Цимерман не може да му навреди, а може и да помогне.
Вал стоеше неподвижно, със здраво сплетени ръце на скута си.
— Аз ли трябва да реша?
Густав се усмихна.
— Не, говорих със съпруга ви. Той желае тази операция. Естествено бях длъжен да се консултирам с вас, но щом той е съгласен, мисля, че вие сте освободена от отговорност.
— Аз не се страхувам от отговорност — каза Вал. — Какво ще стане, ако операцията излезе несполучлива?
— Според Цимерман… нищо. Аз съм готов да приема неговото мнение. Тук не става въпрос за алтернатива „оздравяваш или умираш“. Съпругът ви или ще се възстанови напълно, или ще продължи да се чувства както досега.
— Тогава, разбира се, трябва да се оперира — каза Вал. — И няма никаква опасност за него, нали?
— Никаква. Цимерман е направил няколко такива успешни операции.
— Но вие все пак не сте оптимист.
— Не съм казвал такова нещо. Аз не искам вие да сте оптимистка.
— И кога ще бъде операцията?
— Доктор Цимерман пристига утре следобед. Ще го оперира вдругиден сутринта.
Вал се изправи.
— Ще поговоря с Крис сега. Той в градината ли е?
— Ще го намерите там.
Тя го изгледа тревожно.
— Още ли го пазят?
Доктор Густав се усмихна с професионалната си усмивка.
— „Пазят“ не е точната дума, мисис Бърнет. Нека да кажем „наглеждат“.
— Ако операцията е успешна, той няма да бъде… наглеждан, нали?
— Разбира се, че не.
— Но как ще разберете, че е успешна?
— Ще има различни признаци. — Изражението на доктор Густав стана неясно. — Може да минат няколко месеца, докато се убедим напълно в резултатите. Може да очакваме очевидна промяна, щом отново се изправи на крака.
Те поговориха още няколко минути, след това Вал излезе в градината.
Крис Бърнет четеше под едно голямо дърво. Сестрата седеше на няколко метра зад него и плетеше. Тя кимна и се усмихна на Вал, като я видя да се задава по алеята. Крис вдигна очи, постави хартиена лента в книгата и я затвори. После я сложи на земята и стана. Не тръгна към нея, но Вал забеляза, че посрещането е малко по-топло в сравнение с последния път, когато се видяха. Беше си направил труда да стане.
— Чу ли новината? — попита той, придърпвайки още един стол към себе си. — За Цимерман.
— Да. — Тя седна, изгаряйки от желание да го докосне. — Какво мислиш за това, Крис?
— Чувствам се много напрегнат. — Той се отпусна на стола си. — Тук ми писна от самия мене. Само да можех да се върна на работа! Тъпо е да седя тук, докато тя постоянно ме наблюдава.
— Би било чудесно, нали? — каза Вал, опитвайки се да покаже ентусиазъм. — Те изглеждат много обнадеждени. Но не трябва да очакваш някакво внезапно чудо. Те смятат…
— О, знам, казаха ми. — Той се загледа към алеята със смръщено чело. — Как е баща ти?
— Добре е. Зает е, както винаги. Ще се обади довечера.
— По-добре не му казвай за Цимерман. Знаеш какъв е баща ти. Ако операцията излезе неуспешна, пак ще се намуси.
— Не, няма да се намуси. Но няма да му кажа, щом не искаш.
— По-добре недей. — Той я погледна изпитателно. — Как сме с парите? Предполагам, че можем да си позволим тази операция. Този приятел скубе здраво.
— С парите сме доста добре.
Той се поколеба, гледайки встрани, после каза:
— А онзи изнудвач?
Вал също се поколеба, но усети напрежението, което се излъчваше от Крис, и реши да му каже истината.
— Няма да му платя.
Крис се вцепени. Ръцете му изведнъж се свиха в юмруци. Потрепването на устата му стана по-явно.