— Това разумно ли е? Ти каза, че ще му платиш.
— Да, но промених решението си. Говорих отново с него и мисля, че той блъфира.
Крис се размърда притеснено.
— Но това може да се окаже сериозна работа. Ако ме оперират и се излекувам, не искам да ме арестуват тъкмо когато започвам нов живот.
— Но защо да те арестуват?
Той отново се поколеба, после каза:
— Изнудвачът може да се озлоби. Мисля, че трябва да му платим.
— Дали той ще се озлоби, няма значение. Ти не си направил нищо, Крис. Така че защо да се страхуваме?
Той прикри потрепването на устните си с ръка.
— Не мога да си спомня какво се е случило през онази нощ. Може да съм направил нещо. — Той замълча, намръщи се нервно, след това продължи: — Понякога имам неясното чувство, че нещо съм направил.
Вал си пое дълбоко дъх. Мина известно време, преди да овладее гласа си и да попита:
— Спомняш си жената със слоновете, нали?
— Да. Защо?
— Мислех си за нея. Чудех се дали случайно не е носела гривна с миниатюрни слончета. Може би затова я свързваш със слонове.
Той я погледна стреснато, след това се плесна по коляното.
— Страхотна си! Сега си спомням. Да, тя наистина носеше гривна със слончета.
— Приличаше ли на пекинез?
Той се втренчи в нея с присвити очи.
— Тя ли ни шантажира?
— Не. Онзи ден видях едно момиче в ресторанта на хотела. Носеше такава гривна. Беше много привлекателно. Имаше едно от онези сплескани, но привлекателни лица на малко куче.
Крис потри лицето си с ръка. Намръщи се и се замисли. Накрая каза:
— Да, момичето беше точно такова. Сега го виждам ясно.
— Ти ми каза, че си го съжалил — рече Вал. — Защо?
— Не знам. Наистина ли съм казал това? — Лицето му изведнъж се отпусна и стана безизразно. Сякаш завеса се беше спуснала между очите и съзнанието му, откъсвайки го изцяло от Вал. — Казвам много неща, които всъщност не мисля.
Тя разбра, че само ще си загуби времето, ако се опитва да изкопчи още информация от него, и внезапно заговори за тазсутрешното си плуване. Той я слушаше учтиво, но тя усети, че това не го интересува. След още няколко минути празно бърборене Вал стана да си върви.
— Ще те видя утре, Крис. Може би ще успея да говоря с Цимерман.
— Все още ли смяташ, че няма никаква опасност, ако не платим на онзи човек? — попита той, гледайки я втренчено.
— Кой човек, Крис?
Той направи нетърпеливо движение.
— Изнудвачът.
— Да, така смятам.
Дългите му слаби пръсти се размърдаха неспокойно върху коленете му.
— Може да съжаляваме, ако не му платим.
— Аз все още мисля, че ще бъде погрешно и глупаво да му плащаме. Защо трябва да му плащаме?
Потрепването на устните му се засили.
— Кой е той?
— Един частен детектив.
Крис трепна.
— Тези типове са винаги опасни. По-добре да му платим.
— Не искаш ли да разбереш защо се опитва да ни изнудва?
Нещо хитро проблесна в очите на Крис, когато той завъртя отрицателно глава.
— Не, не искам. Аз съм зле. Ти знаеш това. Не искам да се тревожа за разни работи. — Вал усети, че той пуска димна завеса. — Хората говорят толкова отвратителни неща едни за други. Не искам да чувам нищо такова сега.
Следвайки някакъв внезапен импулс, тя отвори ръчната си чанта, извади златната запалка и я пусна в ръката му.
— Виж, намерих това.
Той за момент се взря в запалката в ръката си. След това потрепери и я захвърли с жест на отвращение — така, както човек маха някое гадно насекомо от себе си.
После вдигна очи към Вал. Изразът на лицето му я ужаси. Това вече не беше лицето на Крис. Дори не беше човешко лице. Той бавно започна да става от стола си, докато тя отстъпваше назад. Дъхът минаваше през стиснатите му зъби с лек, шипящ звук. Ръцете му със закривени пръсти се вдигаха нагоре, докато се изправяше.
— Крис!
Гласът й беше остър и ужасен.
— Писна ми от тебе — каза той с мек, застрашителен шепот. — Ще те убия, както убих и нея.
Тогава сестрата се появи зад него. Ръцете й сграбчиха китките му и бързо и силно ги извиха зад гърба с хватка от джудо. Тя го държеше здраво, докато той гледаше свирепо Вал и нервът около устата му потрепваше и се стрелкаше като език на змия.
— Вървете! — каза сестрата настойчиво. — Кажете на доктор Густав! Побързайте! Аз ще се оправя с него!