Вал се обърна и хукна слепешком към къщата. В края на алеята срещна един от болногледачите, който се извърна, като чу забързаните й стъпки.
Тя му разказа на един дъх какво се беше случило и когато той се втурна на помощ на сестрата, Вал падна на колене на тревата и закри лицето си с ръце.
Глава дванайсета
По времето, когато Вал изгаряше сакото на мъжа си, Теръл довършваше любимата си закуска от яйца и шунка.
Няколко минути преди това Джейкъбс беше отвел мисис Прескът, Ейнджъл и мечето й от къщата на Теръл обратно в парк-мотела.
И той, и жена му посрещнаха това с облекчение. Детето беше дотегнало много дори на търпеливия Теръл.
Докато ядеше, Теръл си припомняше вчерашния ден. Джако и Мо бяха очистени. Той мислеше със съжаление за убития от Мо полицай. Ли Харди беше мъртъв. Теръл не съжаляваше за него. С отстраняването на Джако и Мо случаят с убийството на Хенеки можеше да се смята за приключен. Оставаше да се разреши случаят с убийството на Сю Парнъл. Засега нямаше нито една улика, която да насочва към убиеца. Ала тази странна работа с двайсетте хиляди долара, които Вал Бърнет беше дала на Хомър Хеър… Теръл беше сигурен, че Хеър шантажира Вал Бърнет. „Но нищо не може да се направи — казваше си той, — ако тя не иска да ми сътрудничи.“
Когато допиваше втората си чаша кафе, той чу някаква кола да спира пред къщата. Погледна през отворения прозорец и видя, че Джо Бейглър и Фред Хес излизат от полицейската кола и тръгват по алеята.
— Още неприятности — каза той на Кари. — Какво ли пък искат сега?
Той излезе от трапезарията и отвори входната врата, за да посрещне Бейглър и Хес.
— Какво има? — попита той, докато ги водеше към хола.
— Взех отпечатъци от Харди, когато го закараха в моргата — каза Хес. — Проверих всички отпечатъци, които намерих в бунгалото, където Сю Парнъл беше убита. Има и на Харди. Със сигурност е бил по някое време в бунгалото. Проверих и офиса на Хенеки. По бюрото му имаше също отпечатъци на Харди.
Теръл се разхождаше из стаята с лула в устата. Накрая каза:
— Може би това е отговорът. Алибито, което Джина Ланг потвърди за Харди, не ми прозвуча убедително. Възможно е Харди да е свършил тази работа. Хайде да отидем при нея и да я разпитаме.
— Предполагах, че точно това ще направиш — каза Бейглър. — Нося разрешително за обиск. Ако се разровим хубаво, можем да открием дори мотива.
Тримата полицаи пристигнаха пред апартамента на Харди към девет часа. Бейглър заби показалец в бутона на звънеца, задържа го няколко секунди, после тримата мъже зачакаха. Провлачиха се още няколко секунди и Бейглър отново натисна звънеца.
Вратата внезапно се отвори и се показа Джина с лице като каменна маска и тъмни кръгове под очите. Беше по халат на цветя и с боси крака. Изглеждаше така, сякаш току-що се беше измъкнала от леглото. По начина, по който присвиваше очите си, сякаш се опитваше да намести на фокус полицаите, Теръл разбра, че е пияна.
— Искам да говоря с вас — каза той и минавайки зад гърба й, се вмъкна в преддверието.
Тя сви безразлично рамене и влезе в хола с нестабилна крачка. С видимо облекчение се свлече в един от големите удобни фотьойли. Потърка очи, прозя се и после се втренчи в Теръл, без да го вижда.
— Направи кафе — каза Теръл на Бейглър. — Натряскала се е до козирката.
Бейглър излезе от стаята и потърси кухнята. Хес седна в едно кресло зад Теръл и започна да си играе с бележника, докато Теръл бавно пълнеше лулата си.
Джина внезапно каза:
— Какво има? Ако сте дошли само да ме зяпате, по-добре се разкарайте оттук.
— Вие ми казахте, че Харди е прекарал нощта с вас… нощта, когато Сю Парнъл беше убита. Отново ви питам: Харди беше ли тук, или ме излъгахте?
— Ли не я е убил — каза Джина.
— Не ви питам това. Питам ви дали не потвърдихте негово фалшиво алиби. Това е сериозна работа. Имам причина да смятам, че той е бил в бунгалото на тази жена в нощта, когато тя е била убита.
— Какво значение има сега къде е бил? Той е мъртъв — каза Джина и запали цигара.
— Излъгахте ли или не, когато казахте, че той е бил с вас онази нощ? — настоя Теръл и гласът му стана по-твърд.
— О, я вървете по дяволите. Какво значение има това? Беше единственият мъж, който значеше нещо за мене! Той е мъртъв! Махайте се оттук! — Тя се изправи несигурно и тръгна към вратата, но оттам влезе Бейглър с кана кафе в едната ръка и с чаша в другата. — Вие също изчезвайте! — изкрещя му Джина.