Тя го блъсна толкова силно, че каната с кафето излетя от ръката му и се разби в стената. Джина се промъкна покрай Бейглър, влезе в спалнята си и затръшна вратата.
Бейглър я напсува тихо, сложи чашата на масата и погледна Теръл.
— Остави я засега — каза Теръл. — Нека се поогледаме наоколо и да видим дали няма да намерим някакъв мотив за убийството.
Тримата мъже започнаха методично да претърсват апартамента, с изключение на стаята на Джина. След около два часа Хес, който претърсваше спалнята на Харди, намери това, което търсеха. В един голям плик, пъхнат зад репродукция на Пикасо над леглото на Харди, имаше тънък дневник с кожена подвързия, писмо, адресирано до Джина, и два изплатени чека за по пет хиляди долара, издадени за „приносителя“.
Теръл седна на леглото и прочете писмото.
„Скъпа Пеки,
Ако нещо се случи с мене, предай съдържанието на този плик на полицията. Сю разбра, че съм замесен в търговията с марихуана, и започна да изстисква пари от мене, след като я разкарах. Разполага с копия на моите документи, което е достатъчно да ме затворят за десет години. Решила е да ме изстиска докрай, но ако ме блъсне кола или нещо ми се случи, искам тя да си плати за ада, в който ме натика. Дай на Теръл дневника и чековете. Никой освен него не може да се оправи със Сю.
Теръл прекара известно време в четене на дневника, после вдигна поглед към Бейглър, който пушеше и пиеше кафе.
— Ето го мотива. Писнало му е да плаща и я е пречукал. Накълцал я е, за да изглежда като сексуално убийство — каза Теръл. — Сега вече ще си поговоря с нея.
— Разбира се — каза Бейглър. — Искаш ли да присъствам?
— Ти как мислиш? — Теръл стана и последван от Бейглър, влезе в спалнята на Джина.
Намериха Джина вече облечена да седи на края на леглото с преполовена чаша уиски в ръка.
— Сю Парнъл е изнудвала Харди — каза Теръл. — Ето го доказателството. — Той размаха дневника и писмото. — Излиза, че сте ни лъгала, когато казахте, че той е бил тук в нощта на убийството.
Джина изгледа намръщено уискито в чашата, след това сви рамене.
— И какво от това? Аз излъгах, но той не я е убил. Не можете да му лепнете убийство, въпреки че е мъртъв.
Теръл седна. Той даде знак на Бейглър, който отиде до прозореца, седна и извади бележника си.
— Ако сте толкова сигурна в това, кой тогава я уби? — попита Теръл.
— О, един човек — каза Джина. — Беше откачен. В началото не забелязах, че му хлопа дъската, но постепенно се убедих.
— За какво по-точно говорите? — попита Теръл и се наведе напред. — Кой е този човек? Какво знаете за него?
— Срещнах го случайно — каза Джина. Тя изпухтя и махна кичур коса от лицето си. На Теръл му стана ясно, че е много пияна.
— Хайде да започнем от самото начало. Как се намесихте в тази работа?
— Намерих писмото и дневника също както и вие — каза Джина, като гледаше оцъклено питието си. — Досещах се, че Ли има неприятности с тази кучка, но едва когато намерих писмото и дневника, разбрах, че тя е готова да го изстиска докрай. Исках да се оженя за него. Обичах го и затова реших да се оправя с нея. Ако той трябваше да харчи парите си за някого, това бях аз… разбира се, а не тя. Една вечер, когато си мислеше, че съм излязла, той й се обади. Подслушвах на другия телефон. Уговориха си среща в парк-мотела. Той трябваше да й даде още пет хиляди. И така аз реших да отида там и да я убедя да ми даде документите, които бе откраднала от него.
Джина се изправи несигурно и преплитайки крака, отиде до шкафа, отвори едно чекмедже и извади от него ловджийски нож с широко острие. Върна се и като обърна дръжката към Теръл, му подаде ножа:
— Взех това с мене. Идеята ми беше да я нападна изненадващо, да я вържа и да я заплаша, че ще й накълцам лицето. Бих могла наистина да го направя, но ми се струваше, че тя щеше да ми даде книжата още преди да съм започнала.
Теръл разгледа ножа. До дръжката имаше тъмни петна. Той го остави внимателно на масичката до леглото, после каза:
— И какво се случи след това?
— Когато Ли тръгна към мотела, наех кола от „Обратен завой“. Нямах намерение да я убивам, но бях готова да стигна докрай, в случай че се опъне. Исках да съм сигурна, че никой няма да може да ме проследи, затова не тръгнах с моята кола. — Тя замълча, избърса с опакото на ръката зачервеното си лице и погледна Бейглър: — Не разказвам ли много бързо?
— О, не, чудесно се справяте — каза Бейглър саркастично.