Двамата мъже се погледнаха, след това си стиснаха ръцете.
— Все още никакви новини — каза Теръл, когато влезе в стаята. — Исках просто да се отбия при вас и да ви кажа как вървят нещата.
Той кимна към Вал, която стоеше до канапето пребледняла, с ръце, стиснати в юмруци.
— Няма го повече от дванайсет часа — каза Травърс и в гласа му прозвуча груба нотка. — Разбира се, че ме интересува какво сте направили досега.
— Разбирам вашите чувства, мистър Травърс — каза Теръл. — Не можем да направим повече от това, което вече сме направили. Теренът е много труден — блата, мангрови гъсталаци, декари висока трева, стотици стопански постройки по фермите. Досега сме обработили района на пет мили около мястото, където беше намерена колата. Очертават се две възможности, които трябва да обсъдим: или мистър Бърнет се крие нарочно, или е успял да стопира някоя минаваща кола, която го е извела от района. Ако умишлено се крие, задачата ни става почти неизпълнима. Едва ли съществува по-добър терен за игра на криеница. Ако пък е напуснал района, ще трябва да обявим тревога в четири щата и да помолим за помощ всички шофьори, които са минавали в това време през тези места.
Травърс погледна изпитателно Теръл.
— Мога да тълкувам думите ви по един-единствен начин — че ви липсва организация, за да намерите един изчезнал на ваша територия човек.
— Никой щат не разполага с организация да намери бързо изчезнал човек, ако той не иска да бъде намерен — каза Теръл спокойно. — Но ние ще го намерим. Само че това може да ни отнеме време.
— Значи не очаквате да го намерите тази нощ?
— Не знам. Може би да, но изглежда малко вероятно.
— Това е всичко, което искам да знам — каза Травърс. — Добре, продължавайте. Ние ще чакаме. Благодаря ви, че дойдохте.
Теръл се почувства обиден и раздразнен от маниерите на Травърс. Той отиде до вратата, спря и погледна Вал.
— Ще го намерим, мисис Бърнет. Бих искал да мисля, че все още имате доверие в мен.
— О, да — потвърди колебливо Вал.
Когато Теръл излезе, баща й я прегърна и я притисна към себе си.
— Сега отиди да си легнеш — каза той. — Аз ще бъда тук. Всичко ще се оправи. Ще видиш… след няколко седмици, дори по-скоро, ще се чудим защо са били всички тези тревоги.
Вал се отдръпна.
— Татко, ти май не разбираш. Аз не мога да ти се отблагодаря за това, че дойде. Не мога да ти се отблагодаря за твоята доброта и за помощта ти, но ти май не разбираш, че Крис е моят живот. Аз го обичам. Наистина… какъвто и да е, както и да се държи, той е част от мене. Животът ми би бил безсмислен без него. Казвам ти всичко това, защото явно не си в състояние да приемеш факта, че той е много, много важен за мене. Той наистина е всичко в моя живот.
Травърс я погледна замислено, след това сви рамене примирително и каза:
— Хайде, Вал, върви в леглото. Сигурно няма да можеш да заспиш, но поне ще си починеш. Те ще го намерят. А докато го търсят, ще се тревожим заедно.
Вал нежно сложи ръка на рамото му:
— Просто исках да съм сигурна, че знаеш какви са отношенията ни с Крис. Отивам да си легна. Благодаря ти, скъпи. Не знам какво бих правила без теб.
Тя прекоси бързо стаята и влезе в спалнята си. Травърс се приближи до прозореца. Той дълго се взираше със смръщено лице в тъмнината, след това с рязко движение хвърли недопушената пура на терасата, където чакаха репортерите.
Миризмата на пържена шунка накара Теръл да побърза с бръсненето. Бе ръководил операцията по търсенето на Бърнет до три часа сутринта, след което, уморен и обезкуражен, бе предал работата на Бейглър и се бе прибрал вкъщи.
Привършвайки с бръсненето, той си помисли мрачно, че Бърнет сигурно не е намерен, тъй като в противен случай Джо би се обадил. Припомни си хубавата мисис Бърнет и изпита съжаление, че я бе разочаровал. „Но какво повече бих могъл да направя?“ — питаше се той.
Когато влезе в трапезарията, завари съпругата си Каралайн, едра и достопочтена жена, да чете вестникарските заглавия.
— Вярно ли е, че този нещастен човек не е с всичкия си? — попита тя, подавайки вестника на Теръл.
— Тъй ми се струва — каза той и седна. — Вярвай на вестниците, ако искаш да научиш подробностите. Сега те ще изкарат акъла на всички.
— Но той не е опасен, нали?
Теръл сви рамене.
— Не е с всичкия си.
След това седна и зачете, но след малко захвърли с отвращение вестника.
— Къде, по дяволите, може да е отишъл? — каза той повече на себе си, отколкото на жена си. — Какво ли прави през цялото това време?