— О, благодаря ви, госпожице!
— И така, някой да е виждал Чарли? — попита Шарис.
— В килера е — обади се готвачката.
— Как не се сетих! — възкликна Шарис.
И наистина, Чарли лежеше на хладния под до парче отмъкнато пиле. Без дума повече Шарис го взе на ръце и напусна кухнята. Едрият котарак се сгуши на сигурно място в ръцете на господарката си.
ВТОРА ГЛАВА
Стефани остави току-що прочетеното на глас писмо. Погледна предизвикателно към Труди Бейкър — най-добрата си приятелка.
— Сега вярваш ли, че не лъжа и ще се омъжа в най-скоро време? Преди да е изтекъл месеца, ще съм госпожа Лукас Холт.
Двете момичета бяха почти еднакви на ръст и вид, но очите на Труди бяха зелени. Смяташе, че шестте месеца — с толкова беше по-голяма — са от съществено значение. А и по темперамент бе по-агресивна. И двете признаваха, че тя е по-дръзката и затова сега й бе така трудно да се примири с новината.
Ако не бе видяла със собствените си очи билетите за дилижанса и влака щеше да е убедена, че най-добрата й приятелка я баламосва.
— Е? — попита Стефани.
Труди насочи отговора си към онова, което смяташе за най-важно:
— Едва ли ще е привлекателен. Сигурно е толкова грозен, че никоя жена там не ще да го погледне. Затова е пуснал обява за съпруга.
— Глупости, Труди. Може да е точно обратното: не е успял да намери достатъчно красиво момиче за себе си там.
— Самозалъгваш се, Стеф! Ти му изпрати своя снимка, но защо не поиска и той да стори същото?
Стефани прехапа устни.
— Поисках му — призна тя, — но той не ми изпрати, а и не спомена нищо по въпроса.
— Виждаш ли! Той е грозен и стар и знае, че няма никакъв шанс, ако видиш как изглежда.
— По-вероятно е просто да няма снимка.
— Стеф, просто признай, че не си дообмислила нещата докрай.
Стефани доби още по-упорито изражение, а Труди продължи:
— И защо избра точно него? Тук има десетки мъже и те с радост ще се оженят за теб. Мъже, които познаваш, а не някакъв напълно непознат. Какво от това, че Лукас Холт е изпратил билетите? Още не означава, че трябва да заминеш. Върни му билетите. Какво може да направи?
Стефани изглеждаше окаяна.
— Не разбираш ли, Труди? Единственият мъж, когото желая, ще се венчае за сестра ми. Трябва да постъпя така. Сватбата на Шарис е следващата седмица. Не възнамерявам да съм тук и да присъствам.
— Значи бягаш.
Стефани се загледа в пода.
— Щом искаш, приеми, че бягам.
Труди свъси вежди.
— Не те ли е грижа за възможността да бъдеш нещастна през останалата част от живота си?
— Примирила съм се — отвърна Стефани с въздишка.
— Нищо ли не си предприела, за да промениш нещата? Не си ли разговаряла с баща си? Защо не сподели със сестра си? Друг освен мен знае ли?
— Не, не и не! Нищо няма да се промени, а само ще се почувствам унизена. Баща ми не гледа на мен сериозно. Смята, че съм още дете. А не бих допуснала Шарис за узнае. Не желая да ме съжалява.
— Но тя ти е сестра, а не враг! Обича те и може да ти помогне.
— Нищо не може да направи.
— Откъде знаеш? Теб те е страх да кажеш на баща си, но тя вероятно ще събере смелост.
— Не би посмяла — прекъсна я Стефани, защото Труди не познаваше добре Маркус Хамонд.
— Тя има опит в светските дела, Стеф, и не позволява събитията да я командват, както правиш ти.
— Само се преструва, че не позволява — възрази Стефани убедено.
— Ами ако Шарис откаже да се омъжи за Джоуел? Очевидно не го обича.
Стефани се усмихна измъчено.
— Никой не смее да се противопоставя на баща ни, поне Риси или аз.
— За Бога, Стефани Хамонд, решила си дори да не опиташ, така ли? — отбеляза Труди разпалено. — Аз не бих се отказала без борба. Бих сторила всичко по силите се, за да постигна желаното.
Стефани сви рамене, а Труди продължи:
— От теб се иска само да кажеш на сестра си истината. Тя всъщност не го обича, така че няма да направи кой знае каква жертва. Ти самата ми довери, че не я интересува особено и се отнася към собствената си сватба като към поредния летен бал. Тя се държи с него сякаш й е брат. Ако го обича, то определено го прикрива доста умело.
— Не, не го обича. Сигурна съм.
— Тогава защо да не ти помогне?
— Труди, престани! Няма начин да се направи каквото и да било.
— Ами ако има? Например да отмени сватбата и накрая ти да се омъжиш за Джоуел? Дори всичко да се провали, нека тя да избяга. Така поне сватбата със сигурност няма да се състои.
— Това е лудост, Труди — но всъщност се ядосваше на себе си, защото й се искаше Шарис да замине, а не тя. Лукас Холт вероятно бе стар и грозен и тя наистина щеше да бъде нещастна с него. Толкова бе оплескала нещата. Усети, че е готова да заплаче.