— В писмата се подписвах С. Хамонд — продължи тя, — значи няма да разбере, че ти се появяваш вместо мен. А и не е необходимо да знае, че не възнамеряваш да се омъжиш за него.
— Искаш да кажеш да го измамя?
— Е, той не очаква да се венчаем веднага. Пише, че първо ще трябва да ме одобри. След известно време ще обявиш, че не се получава и няма да се жените.
Шарис беше потресена.
— Не мога да го подведа.
Стефани не се предаваше:
— Ще разполагаш с пари, за да се погрижиш за себе си, нали?
— Имам бижутата си. Ще съумея да се издържам с тях известно време.
— Ще ги продадеш?
— Ако е необходимо.
Стефани се замисли. Защо настояваше сестра й да прави всичко това за нея? Но се сети за Джоуел и подтисна съвестта си.
— Вероятно няма да получиш истинската им стойност — отбеляза тя. — Не разбирам защо все пак не се възползваш от гостоприемството на Лукас Холт. Споменах ти, че е фермер. Сигурно е богат. Би могла да си поживееш царски.
— Престани, Стеф. И през ум не ми минава да се възползвам от този човек. Но все пак ще взема билетите за влака, за да се добера дотам. — Изненадана от собствената си дързост, Шарис се засмя. — Да отидем в стаята да ми помогнеш за багажа. Ако ще заминавам, трябва да стане рано сутринта. Веднага щом татко тръгне за кантората.
— Как да ти се отблагодаря, Риси? — проплака Стефани.
— Като при първа възможност станеш госпожа Джоуел Парингтън. Нямам нещо против да ме няма известно време, но все пак не искам да трае прекалено дълго. — Тя се усмихна тъжно. — В края на краищата Ню Йорк е несравним. Обичам този град и ще ми бъде мъчно за него.
Стефани се засмя:
— Ще бъдеш отново тук, преди да се усетиш.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Бенджамин Уискърс стоеше зад бара и бавно бършеше бирената халба. Не сваляше очи от Лукас Холт, който стана, отиде до люлеещите се врати, надникна навън и отново се върна на бара. Изпи и третото си уиски, а вече пети път бе надничал навън. Бен копнееше да го попита какво очаква, но не смееше. Постоянно му се налагаше да си припомня, че това е добрият, а не лошият от братята Холт.
Ако Бен не бе присъствал, когато Слейд Холт застреля Фърал Слоун, нямаше да е толкова предпазлив спрямо Лукас Холт. Но беше там и видя как Слейд хладнокръвно застреля Фърал и си тръгна без капчица съжаление. Слейд Холт бе опасен мъж. А този пред него сякаш му бе одрал кожата. Нали бяха близнаци. Човек неволно потръпваше.
Мнозина в градчето харесваха Лук. Не че не вярваха на историите, които се носеха за Слейд, но просто първо бяха срещнали Лукас и макар двамата братя да си приличаха като две капки вода, по характер бяха различни като деня и нощта.
Лукас извади нещо от джоба си, намръщи се и отново го прибра. Бен забеляза, че го прави вече за трети път. Мъжът с нищо не показваше, че може да бъде и сговорчив. Обикновено разговаряше любезно, но не и днес. Пресушаваше уиски след уиски и изглеждаше напрегнат.
Преди две години Лукас пристигна и се засели в градчето. Мнозина останаха направо поразени. Чудеха се, защо е избрал точно Нюком, но никой не зададе гласно въпроса. Междувременно железопътната линия ги подмина и доста хора бяха склонни да се махнат оттук. А Лукас Холт купи от стария Джонсън ранчото на пет километра от градчето. Живееше затворено и не създаваше неприятности. Вероятно, ако го опознаеше, щеше да се окаже добър човек, но Бен така и не се сприятели с него. Неизменно го свързваше със Слейд.
След като Лукас се засели тук, се появи и Слейд Холт. Не се вясваше често, но присъствието му винаги пораждаше доста приказки. Не пропускаше да се отбие в градчето, когато наминаваше при брат си. Появеше ли се, всички утихваха. Всякакви спречквания и караници преставаха, докато Слейд не поемеше по пътя си.
По дяволите, никой дори не дръзваше да подметне нещо за онзи полуиндианец, който работеше за Лукас. Та кой не бе виждал Били Улф да пристига в градчето заедно със Слейд? Не беше трудно да се забележи, че са приятели. Слейд доведе Били при Лукас, защото имаше славата на изкусен ловец на мустанги, а Лукас се занимаваше точно с това — с отглеждаше коне. Поради всичките неприятности, които онези апахи дезертьори от резервата причиняваха, полуиндианецът щеше да бъде изхвърлен от градчето, ако не бяха братята Холт. Заради тях никой дори не смееше да погледне накриво Били Улф.
Лукас отиде до вратата за пореден път и Бен не се стърпя повече:
— Чакаш ли някого, господин Холт? Забелязах, че все надничаш към улицата.
Лукас прикова зелените си очи в Уискърс.