— Чакам един човек да пристигне с дилижанса от Бенсън.
— Нали не е брат ти?
Лукас се ухили, доловил тревожните нотки в гласа на кръчмаря.
— Не, Уискърс, брат ми няма да се появи скоро. Днес чакам да ми пристигне булката.
— Булката…? Това се казва работа! — Бил бе прекалено развълнуван, за да е предпазлив. — Няма начин Сам Нюком да не се зарадва, когато узнае.
— О!
— Не ме разбирай погрешно — поправи се Бен бързо. — Няма начин да не си забелязал как, макар че не са женени кой знае колко отдавна със Сам, жена му не откъсва очи от теб. Не че Сам е от ревнивите, но все пак обича да се знае, че неговото си е негово. Няма начин да не се зарадва, че и ти ще се сдобиеш с жена.
Лукас не отвърна нищо, но вътрешно беснееше. Бен бе уловил бика за рогата. Причината Лукас да е тук сега и да чака бъдещата си съпруга бе Фиона Нюком. Нямаше да се забърка в подобна каша, ако не беше тя. Не че двамата не бяха прекарали приятни часове, когато той се засели по тези места, а тя все още беше Фиона Тейлър, съдържателка на единствения хотел в града. Никога не я подведе, че търси нещо друго освен малко развлечение. Но тя искаше да се омъжи! Когато отказа дори да обсъжда този въпрос, тя се впусна да прелъстява Самуел Нюком.
Сам знаеше, че Фиона е при него, заради любовния си неуспех, и това го терзаеше. Преди Фиона да се появи, отношенията на Лукас със Самуел Нюком бяха приятелски. По ирония на съдбата — заради Слейд. Богаташът се чувстваше някак задължен на Слейд, че го е отървал от Фърал Слоун. Слоун бе като трън в очите му.
Всичко вървеше според начертания план, докато не се появи Фиона. Тъй като Лукас идваше от изток и очевидно имаше повече пари, отколкото можеха да се изкарат от отглеждането на коне, Сам сметна, че Лукас знае за какво говори, когато спомена онези малки начинания, чакащи вложения. Сам също желаеше да участва. И когато начинанията им донесоха печалба, Лукас лесно уговори Сам за следващи, по-големи вложения.
Все още не бе приключил със Сам Нюком, а сега нямаше да е толкова лесно да довърши мъжа. Приятелският интерес на Сам към Лукас поохладня заради Фиона. Както Били Улф каза, Сам никога нямаше да е спокоен, докато Фиона копнееше за Лукас.
И въпреки това Лукас не биваше да допуска Били да го уговори да се ожени. Първия път подмятането му прозвуча разумно, но тогава си бе пийнал малко и всички доводи на Били през онази нощ изглеждаха логични.
— Нюком ще продължи да те дебне, докато е наясно, че тя все още те желае, и има опасност да избягаш с нея. Но ако се обвържеш, ще реши, че си се укротил. Ще престане да се терзае. Трябва да приспиш бдителността му и женитбата е единственият начин.
Той не искаше съпруга. Какво от това, че когато наблюдаваше Били и жена му Уилоу заедно, понякога изпитваше копнеж и той да има семейство? Беше така просто защото животът в ранчото бе самотен. Нямаше навика да се заседява на едно място, още по-малко в такъв затънтен край. Беше свикнал да разполага с жени, когато поиска. Щом приключеше тук, щеше да се махне. Но как, ако е женен?
Затова Лукас започна да го увърта. Вместо да се огледа наоколо и да си избере съпруга, която знае какво я очаква, писа на адвоката си и разпореди да пусне обява във вестниците из източните щати. Надяваше се, че момиче от изток ще се ужаси, като разбере какъв е животът тук. Правеше си сметката тя много бързо да пожелае да я прати обратно, което той с радост щеше да стори, след известно време. Именно там бе проблемът. Трябваше да я задържи достатъчно дълго, за да довърши започнатото.
За пореден път извади снимката от джоба. Ако си дадеше сметка колко често го бе правил през изминалите седмици, щеше доста да се ядоса. Погледът му се плъзна от евентуалната му „съпруга“ към другото момиче на снимката. Тя стоеше царствено, с изправени рамене и изпъчени напред малки гърди. Имаше величествена осанка, а по лицето й се четеше надменност. Изглеждаше слаба като тръстика, но въпреки това още щом я погледна на снимката, тя събуди интереса му.
Лукас почти се бе установил на момиче от Филаделфия, но получи снимката и писмото от госпожица Хамонд. Веднага разбра, че именно тя му трябва. Дрехите й говореха за богатство, а Лукас от опит знаеше, че разглезените богаташки дъщери нямат понятие какво означава тежка физическа работа. Едно богато момиче щеше да се ужаси от тежкия живот, който той предлагаше. Само че не преставаше да се чуди, защо жена с чара на госпожица Хамонд е готова да се омъжи чрез обява.
Нямаше нищо против едно красиво същество да се навърта наоколо известно време. Но красива или не, не възнамеряваше да се възползва от прелестите й. Ако пристигнеше девствена, такава щеше да се върне. Дори да не беше, не желаеше никакво обвързване с нея, за да не й хрумнат разни идеи или да реши, че е чест за нея да го приеме.