Лукас си даде сметка, че отново се взира в снимката и, ядосан на себе си, бързо я прибра. Пак отиде до вратата, но от дилижанса нямаше и следа. Зачуди се как ли израслата в града госпожица Хамонд е възприела Аризона, където слънцето направо те опича, където се случва да яздиш седмици наред, без да срещнеш жива душа. Ухили се. Не, на едно богато, нежно гледано момиче от Ню Йорк определено нямаше да му допадне тук.
ПЕТА ГЛАВА
Шарис размахваше кърпичката във въздуха с надеждата мократа материя да се охлади малко, преди отново да я поднесе към челото си, ала напразно. Неприятно й бе да се бърше с парче плат, подгизнало вече от пот, но нямаше какво да стори. Бельото и блузата с дълги ръкави бяха залепнали за тялото й, а косата на челото и слепоочията не се побираше в стегнатото боне, така че и тя бе полепнала по лицето.
Реши да не се притеснява как изглежда. И без това умишлено посмачка вида си, за да не я закачат във влака — преди да напусне дома си, дори зае от една прислужница чифт очила. Те отдавна бяха счупени и захвърлени, но нямаше значение, защото и без тях не приличаше на нищо.
Как така се обърка всичко? Продължаваше да не вярва, че са й останали само два долара. Щяха да й стигнат колкото да плати едно ядене, ако дилижансът спреше, преди да пристигне в Нюком. През целия път й сервираха отвратителна храна и отслабна, а това никак не й отиваше. Нищо чудно Лукас Холт да й хвърли един поглед и да я отпрати.
Не биваше да е на това горещо, ужасно място. Трябваше да се е настанила в закътано малко градче, с Чарли за компания. Горкичкият Чарли. С дългата си козина той страдаше дори повече от нея: космите падаха на шепи, лежеше почти като умрял и не преставаше да диша тежко. Откъде да се сети, че тук е такава непоносима жега? Нищо не знаеше за тези места. Но дори и да бе подозирала това-онова, нямаше да тръгне без Чарли.
Все още не вярваше, че Стефани е постъпила така с нея. Шарис поемаше целия риск, включително гнева на баща им, и то все заради Стефани. Защо сестра й реши да направи нещата още по-трудни за нея? И все пак успя да уговори Шарис да замине чак за Аризона. Стана още по-ужасно, когато откри липсата на бижутата. Спомняше си как подаде чантичката с бижутата на Стефани, докато наместваше Чарли в кошничката за пътуване. След като напусна къщата, нито за миг не остави съкровищата си и дори ги пъхна под полата, когато задряма за малко във влака първия ден. Откри липсата чак когато зарови из чантичката, за да намери писмото на господин Холт. Защо Стефани бе взела скъпоценностите й? Мисълта, че се намира така далеч от дома я ужасяваше, а сега и не разполагаше с пари да се прибере. Щеше да се наложи да почака, за да разбере що за мъж е Лукас Холт.
Нямаше как да добие ясна представа от писмото. Доста арогантно звучеше уговорката, че той настояваше да мине известно време, докато разбере дали я одобрява достатъчно, за да се венчаят. Е, можеше пък да се окаже от полза, ако се наложеше да разчита на него за известно време. Щеше да използва предупреждението и да отлага сватбата колкото се може по-дълго. Щеше да се надсмива над всичко, свързано с него и начина му на живот, та да не се изненада прекалено от твърдението й, че нищо няма да излезе от един брак. А от всичко, видяно дотук в Аризона, включително и дръзките мъже, тя смяташе, че няма да й се наложи да се преструва кой знае колко.
Огромният, ярко боядисан дилижанс се наклони, докато прекосяваше почти пресъхналото корито на река, само тук-там се мяркаха тинести гьолчета. Той побираше девет души, но в момента пътуваха едва четирима. Само Шарис щеше да слезе в Нюком. Разполагаха с предостатъчно място и никой не възрази, когато извади Чарли от кошничката, но така се втренчиха в него, сякаш никога не бяха виждали домашна котка. Може и така да беше. Тя самата не зърна друга котка, откакто се прекачи на влака в Канзас.
Напред се очертаха планини, обрасли с дървета. Това така изненада Шарис след пустошта, голите скали и нит учите, че въобще не забеляза градчето, докато кочияша не се провикна:
— Пристигаме в Нюком. Един час престой.
Стомахът на Шарис се сви. Суетата й се пробуди и тя съжали, че не се преоблече при последното спиране. Впрочем, не го бе правила истински, откакто напусна родния си дом. Бе възприемала услугите на Джени за нещо естествено, а сега се оказа, че е облечена с блуза, която не можеше да съблече сама.
Шарис се взе в ръце и си напомни, че не идва, за да прави добро впечатление. И слава Богу, защото се чувстваше така зле, както и изглеждаше. Годините на благовъзпитано поведение обаче я заставиха да си облече сакото веднага щом настани Чарли в кошничката.