Наблюдаваше я скришом, докато тя се оглеждаше наоколо и държеше кошницата така, сякаш можеше да й осигури закрила. Изглеждаше напълно изненадана. Лицето й изразяваше същото смущение, което я бе обхванало, когато го видя при слизането от дилижанса. И оттогава бе нервна и неспокойна като жребче. Дали се страхуваше от него, или имаше друга причина? Може би ръстът му я бе стреснал? Повечето жени се плашеха. Вероятно тя съзнаваше, че е доста по-висока от останалите жени. Но оттам, откъдето той я наблюдаваше, му се струваше съвършена.
Лукас отвори входната врата и изчака Шарис да приключи с огледа. Следобедното слънце безмилостно напичаше разпръснатите наоколо кактуси, тревата, ширнала се докъдето стигаше погледът, и планините.
Предположи, че няма да мине много време и нежната й бяла кожа щеше да добие златист тен… Щеше да стане бързо, след като започне да работи в градината зад къщата. Вероятно умираше от горещина в тежкия си костюм за пътуване. Колкото по-бързо го свалеше…
Той мислено си представяше как я разсъблича.
— Шарис?
Тя се сепна, почти забравила присъствието му. Стоеше до отворената врата и чакаше да влезе в къщата. Какво ли щеше да открие вътре?
Шарис въздъхна и влезе, внимателно прихванала полите си, за да не докосне дългите му крака, докато минаваше край него. Светлината вътре бе приглушена от спуснатите пердета и преди очите й да привикнат с тъмнината, вратата се хлопна. Лукас Холт я завъртя и я притисна плътно към гърдите си. Шарис изпищя от уплаха, но звукът бе заглушен, когато той прилепи устни към нейните.
Шок премина през тялото й, Чарли изсъска в кошницата. Трудно бе да се определи кой от двамата бе по-изненадан.
— Жените, изглежда, наистина могат да съскат като котки — призна Лукас.
— Само че това бе мъжко съскане и всъщност беше на котка. Надявам се, не възразявате, но не можех да оставя Чарли.
Постави кошницата на пода, отвори я и извади Чарли. Лукас се загледа в котката: имаше най-дългата козина, която някога бе виждал, но животинчето бе дребно, златистооранжево на цвят, почти същия като на косите на момичето. Бе виждал десетки котки из източните щати, но подобно нещо — никога.
В този момент от задната страна на къщата се появи Мак.
— Какво е това, по дяволите? — провикна се той. — Не, не вие, мадам — поправи се бързо той. — Това, дето го държите.
Шарис се втренчи в дребния мъж с набола сива брада и живи сини очи, засенчени от широкопола шапка. Лукас набързо ги запозна, като изреди многобройните задължения на Мак из ранчото. Ала Мак въобще не обърна внимание на Шарис. Очите му не се откъсваха от Чарли.
— Какво е това? — повтори той.
— Котката ми, Чарли.
— Държиш това диво коте като домашен любимец?
— Никак не е див — увери го тя. — Това е персийска порода. Видях доста като него, докато бях в Европа, но в Америка се срещат по-рядко. А в Англия дори правят изложби с редки екземпляри като Чарли.
— Единствените котки, които се мяркат насам, са хищните — отбеляза Мак. — Тоз, малкият, хапе ли? — Внимателно протегна ръка, за да погали Чарли, но жестът му бе посрещнат с тихо ръмжене.
— Ще трябва да му простите — извини се Шарис. — Не обича непознати. Аз съм единствената, която допуска до себе си.
Мак изсумтя и, мърморейки, се накани да си върви.
— Внимавай Били да не попадне на животинчето. Ще реши, че е налетял на нещо ново, което да метне в гърнето.
Шарис погледна Лукас с широко отворени очи.
— Добре ли чух?
— Мак е малко коварен, Шарис — увери я Лукас развеселен. — Всичките му приказки трябва да се приемат с известно съмнение.
— Но…
— Не се тревожи за котката си; поне Били не бива да те безпокои. И той работи за мен. Дори наполовина не е толкова свиреп, колкото Мак ще ти го опише.
Дали говореше истината? Е, можеше да му повярва, но щеше да държи Чарли близо до себе си известно време.
След това подхвана друга тема:
— Господин Холт… Онова, което направихте…
— Дето посрещнах евентуалната си съпруга както подобава ли?
Шарис се сконфузи от дяволски чаровната усмивка, която заигра на нежните му устни.
— Прекъснаха ни — продължи той, — но ако искаш да продължа…
— Не! Искам да кажа… Ние не сме сгодени. Онова, което е позволено след продължително ухажване, не се отнася до нас. Ние току-що се запознахме.
— И ти би желала първо да ме опознаеш по-добре?
— Точно така. — Изпита облекчение. Може би той щеше да се окаже по-сговорчив, Стига да разбереше, че тя няма да допусне никакви интимности.