— Какво друго очакваш, след като те смятахме за мръсно полуголо хлапе, чиято воня се долавяше от километър? Щом те приближеше някой, ти измъкваше въображаем пистолет и го застрелваше. Как да не те смятаме за смахнат…
Слейд прихна.
— Аз и теб застрелях при първата ни среща.
— С пръст — изсумтя Били, но се усмихна. Слейд Холт рядко се смееше истински; обикновено го правеше с горчив цинизъм.
— Казвал съм ти защо вонях така тогава. Нужна бе половин година, преди миризмата на пор напълно да изчезне.
— Нямаше да ти навреди, ако се бе потопил в някой поток.
— Защо? По онова време най-сладкото нещо на свободата ми беше, че не се налагаше да се къпя.
— Слава Богу, че си променил мнението си — сбърчи нос Били.
— С годините някои неща се променят. — Слейд сви рамене. — Вече не стрелям с въображаем пистолет например. Навремето често играехме на тази игра с моя брат близнак.
Слейд помръкна. Болка прониза главата му — винаги ставаше така, щом се сетеше за брат си. Силно разтри слепоочията си. Пумата усети, че нещо не е наред. Наостри уши и спря да мърка.
Били знаеше за главоболията на Слейд — появяваха се, когато не успяваше да си спомни достатъчно ясно какво се бе случило, след като заедно с брат си бе избягал от Тусон, където баща им бе убит от наемния убиец Фърал Слоун преди осем години. Слейд бе станал свидетел на револверния двубой — Слоун нарочно бе предизвикал кавга с Джак Холт, бащата на Слейд.
Джак, един от хилядите златотърсачи, пристигнал на запад, за да се опита да забогатее. Заедно с приятеля си Том Уинхоф били от късметлиите — открили злато, и то не малко, на тридесет километра западно от Тусон. Но щастието им не продължило дълго, защото други искали златото. Слейд знаеше малко по въпроса. Баща му споделил единствено, че някакъв мъж предложил да прекупи мината, ала бащата на Слейд отказал.
Скоро след това Том Уинхоф бил открит мъртъв в затънтен край на града с парче олово в гърдите. Същия ден Фърал Слоун предизвикал кавга с Джак и го застрелял на улицата. Слейд бил на три метра и станал свидетел на цялата сцена. Мигове след това Слоун минал покрай Слейд и подхвърлил небрежно на стоящ наблизо приятел, че това са най-лесните сто долара, които някога е изкарвал.
Макар и десетгодишен, Слейд схванал, че на мъжа е било платено, да застреля баща му. Още по-ясно разбрал какви опасности предстоят, когато някакъв старец до него го сграбчил за ръката и го предупредил:
— Първо старият Том, после — Джак. Сега ти и брат ти сте собственици на проклетата мина, Слейд Холт, но се обзалагам, че няма да доживеете да черпите приходи от нея. Наблюдавал съм го стотици пъти: непрокопсаниците и мързеливците, които са хвърлили око на изкараното с пот на челото от други, не се колебаят да убият, за да го получат. Вие ще сте следващите. Взимай брат си и изчезвайте оттук. Алчните мъже не се колебаят да убиват дори деца.
И така, Слейд пое с брат си на североизток, далеч от мината, далеч от Тусон. Двамата се отправиха към планините на север. Следваха ги — Слейд зърна Фърал Слоун да напредва бързо към тях. Един куршум одраска челото му, той се изтърси от коня и политна надолу по скалистия склон. Спомняше си, че пищеше, после загуби съзнание и след това вече не си спомняше нищо.
Събуди го дъждът. Беше сам. Нямаше следа нито от брат му, нито от коня; нямаше и следи, по които да продължи. По-късно му хрумна, че е трябвало да остане там, в случай че брат му е отишъл да потърси помощ, след като е отстранил Слоун. Но тогава разсъдъкът му не бе съвсем бистър и той тръгна да търси близнака си. След месеци най-после се отказа. Та какво издирване бе това? Избягваше градовете, защото се страхуваше да не попадне на наемния убиец или да не би човекът, който желаеше смъртта му, да дочуе, че е жив.
Докато растеше, се научи да оцелява сам и да не е така безпомощен. Оживя с отчайващи усилия, учеше се от грешките си и бродеше в района от река Гила далеч на юг, чак до планините, където живееха апахите.
Странно, но индианците не го плашеха. Те оцениха държането му и го оставиха да кръстосва територията им. Слейд се страхуваше и избягваше единствено белите мъже. След две години, през които не бе разговарял с човешко същество, бе готов за приятелство. Точно тогава, преди шест години, се появи Били Улф.
Отначало не можеха да разговарят, но постепенно всеки научи езика на другия. По онова време Били живееше с племето на майка си и понеже бяха номади, между срещите на Били и Слейд минаваха дълги периоди.
Слейд допусна да се сближи само с Били и Кактус Рийд. Попадна на Рийд в планините Галиуро преди близо две години. С два куршума в тялото мъжът бе по-скоро мъртъв, отколкото жив. Твърдеше, че той и спътникът му изпаднали в малко разногласие, което се оказало с големи последствия за него. Слейд се погрижи за раните на Кактус. В замяна Кактус го научи на всичко, което умееше, а той умееше доста неща. Препитаваше се сам, като взимаше премии от държавата срещу избиване на убийците и престъпниците, обявени извън закона. Той, като себеподобните си, живееше усамотено и разчиташе само на смелостта и пистолета си.