Выбрать главу

Тънките летни дрехи, които бе донесла, бяха единственото разумно нещо дотук. Всичко останало можеше да се смята за пълен провал — особено прибързаното й решение да напусне дома си. Само като си помислеше за сигурността, от която така неразумно се лиши!

Шарис въздъхна и проследи как слънцето огря гигантския кактус в двора. Видя част от заграждението за добитъка и с изненада откри колко ниско е прозорецът. Всеки би могъл да мине край него и да я види изтегната в леглото.

Спусна пердетата, лицето й пламтеше. Съществуваше само един човек, за когото допускаше, че е надникнал. Бързо спусна пердетата и на другия прозорец и седна на леглото да се поуспокои. Всичко в стаята насочваше мислите й към Лукас: огромната кръгла вана, все още пълна с изстинала вода, подноса с чиниите. Погледът й попадна върху блузата, която с цената на толкова неудобства се постара да запази. Сега разкъсаната дреха лежеше в ъгъла, където я бе захвърлила в пристъп на ярост. Въпреки всичко се наложи да я скъса на гърба; не бе редно да го стори при оскъдния си гардероб, но как можеше да помоли него или Мак да й помогнат да се съблече? Сама с двама мъже — очевидно това бе неговата представа, че не е без надзор!

На бюрото лежеше писмото, което писа до късно снощи. Боже, какви неща бе натикала в багажа си, включително личните си бланки за писма, представяйки си кротко съществуване в някое непознато селце! Идеше й да се изсмее на глас. Нощници, ленени сутрешни роби, дневни рокли, костюм за разходка в комплект с ръкавиците, барета и подходящи обувки, официална вечерна рокля. Носеше повече тоалетни принадлежности, отколкото й бяха нужни — ветрила, украшения за коса, копринени чорапи, фусти и даже допълнителен корсаж. Беше натъпкала сандъка си, а се озова на диво място без подходящи дрехи. Наистина си заслужаваше да се изсмее, за да не заплаче.

Плачеше й се, но не го бе споделила със Стефани. Часове наред внимателно бе обмисляла всяка дума в писмото. Не желаеше да паникьоса сестра си или да я накара да изпита угризения. За изчезването на бижутата спомена само между другото, и то колкото да обясни как се е озовала в Аризона. Накратко описа Лукас Холт, като вложи цялото си великодушие. Същевременно се постара Стефани да разбере, че не е възможно да остане задълго далеч от дома. Трябваше да се измисли нещо друго и Стефани да го уреди.

Шарис се облече бавно, отлагайки колкото се може повече неизбежната среща с Лукас Холт. Чарли продължаваше да спи в празния леген, където се бе настанил през нощта. Беше предприел разузнавателно пътешествие през прозореца, после бе обиколил стаята, докато Шарис се приготвяше за лягане, и накрая се бе настанил в хладния порцеланов леген. Чудеше се дали ще свикне с горещината и козината му ще престане да се скубе. А дали самата тя щеше да се приспособи. Въздъхна и излезе от стаята.

С облекчение откри, че предното помещение — насили се да го нарече дневна — е празно, но почти веднага почувства, че е гладна. На масата не само нямаше никаква храна, но на печката липсваше дори чайник с кафе. Постави таблата с чиниите до мивката и си помисли дали да не потършува из килера. Допусна, че из тези места закусват рано и е пропуснала храненето.

Запъти се към задната врата, но тя се отвори, преди да я достигне, и Лукас застана на прага. Погледите им се срещнаха и за момент останаха загледани един в друг. После той огледа бежовата й рокля с бродирана предница, висока якичка и дълги ръкави, богато украсена с бели дантели. Две кафяви атлазени фльонги бяха прикрепени вместо копчета, а трета бе кацнала на якичката.

— Ще ходиш ли някъде?

Шарис се изненада.

— Не съм облечена за излизане — обясни тя, сякаш пред нея стоеше дете. — Това е обикновена сутрешна рокля.

— Мила моя — засмя се той, — ти си облечена по-официално отколкото, дамите в Нюком в неделя. Значи това не е рокля за излизане?

Тя се изпълни с възмущение.

— Съжалявам, но не разполагам с по-обикновена дреха, като се изключи костюмът за пътуване.

— Който пък е прекалено дебел — отбеляза Лукас и поклати глава. — Очевидно трябва да ти набавя малко нови дрехи.

Шарис се изчерви.

— Ще се оправя някак.

— Смяташ ли? И как ще вършиш къщната работа с тази рокля?

Къщна работа?

— Ще го сторя, ако… ако се налага — отвърна тя смело.

— Както решиш. — Не възнамеряваше да спори с нея. — Къде е закуската?

— Няма такава.

— Виждам — отвърна той търпеливо. — Е, кога възнамеряваш да започнеш с приготвянето й?

— Аз? — попита тя с недоумение. — Та аз не умея да готвя.