— Не умееш ли? Е, ще трябва да се научиш, и то доста бързо.
— Но кой е готвил досега?
— Оправях се някак, Мак — също, а понякога Уилоу се смиляваше над нас и ни приготвяше истинско угощение.
— Уилоу?
— Съпругата на Били.
— Искате да кажете, че тук има и друга жена?
— Да. Чака дете всеки момент. — Сети се нещо и я предупреди с нетърпящ възражение тон: — Достатъчно й е да се грижи за Били и себе си, така че и през ум да не ти минава, да се обръщаш към нея за помощ. Цял живот съм се грижил сам за себе си, Шарис, но сега, след като ти си тук…
Очите й се разшириха от обзелата я паниката, когато схвана значението на думите му.
— Но аз наистина не умея да готвя. Никога не съм го правила. Винаги сме имали прислуга… — Млъкна. По лицето му не се долавяше никакво състрадание. — Е, вероятно ще успея да се понауча… Ако някой ми покаже…
Той изсумтя.
— Хм, ще кажа на Били да купи готварска книга, като отиде днес до града.
Въздъхна недоволно и се отправи към килера.
— Съжалявам, господин Холт — каза Шарис.
— Няма значение — подхвърли той през рамо. — Стига гърбът ти да е здрав за другите домашни задължения и бързо да схващаш.
Тя остана озадачена какви може да са другите задължения, докато той тършуваше из килера. Не след дълго изящната й рокля бе напълно съсипана от брашното и мазнината, които кой знае защо не попадаха върху престилката, която Лукас й предложи. Получи първия си урок по готвене — никак не й хареса, но тайничко наблюдаваше Лукас и се чудеше как този мъж, очевидно от източните щати, е могъл така лесно да свикне с тукашните нрави. Настроенията му се меняха: беше ту рязък и прям, ту чаровен и мил.
Щом приключиха със закуската, Лукас излезе, а Шарис остана до масата с чаша кафе, най-отвратителното, което някога бе пила; беше по-ужасно дори от напитките по време на пътуването. Беше забелязала доброто настроение на Лукас, докато се хранеше. На излизане дори бе готов да се засмее. Ала нейното настроение доста помръкна, когато Чарли скочи на плота до печката, за да подуши разсипаното брашно. Изведнъж си даде сметка, че именно тя трябва да почисти цялата бъркотия наоколо!
— Иде ми да крещя! — заяви тя, преди да съобрази какво прави. Простена, когато Чарли скочи на пода и започна да се разхожда наоколо, като оставяше брашнени петънца след себе си.
Няма да почистя, бунтуваше се тя. Ех, само да знаеше, че няма да има прислуга и ще се наложи да бъде слугиня…
Мина доста време, преди да измие и последната чиния. Реши да потърси усамотението на спалнята си. Тръгна натам и изпищя при вида на полуголия мъж, застанал на прага на вратата. Дълги черни коси се спускаха до раменете му, кърпа с отдавна избелели цветове препасваше челото му. Под късото кожено елече се виждаха гърдите му. Носеше високи до коленете ботуши от мека кожа и препаска около кръста.
За миг бе трудно да се определи кой е по-изненадан — Шарис, която смяташе, че срещу нея стои дивак, или Били, който за пръв път в живота се загуби дар слово.
Очакваше дребна блондинка, която с писъци да се втурне да търси закрила от Лук, а се озова пред амазонка, която, за Бога, бе по-висока дори от него! Изпищя, но не побягна.
Чул вика, Лукас нахълта през входната врата.
— Какво, по д…? — Видя ги, разбра какво се е случило и се обърна към Били със свъсени вежди: — Можеше поне да си облечеш панталоните, докато свикне.
Били се отпусна.
— Горещо е — рече лаконично той, сякаш това обясняваше всичко. — Какво стана с оная с жълтите коси?
— Не била тя — обясни кратко Лукас.
— Но нали ми показа фотографията и твърдеше…
— Било е недоразумение — изръмжа Лукас. — Е, запознахте ли се, или ще продължавате да стоите така и да се гледате?
И двамата се смутиха, особено Шарис, защото й напомниха за измамата, в която участваше, и защото бе взела Били за дивак, а той очевидно бе приятел на Лукас.
— Аз съм Били Улф, мадам, добър приятел на Слейд Холт… а сега и на Лукас — довърши той с дяволита усмивка.
— Шарис Хамонд — представи се тя с известна гордост в гласа.
— Не исках да ви изплаша — добави той, по-скоро за успокоение на Лукас. — Наминах да видя дали се нуждаете от нещо от града, понеже отивам там.
— След като облечеш някакви дрехи, надявам се — промърмори Лукас.
— Всъщност имам едно писмо — каза Шарис. — Ако не представлява някаква трудност. Ще отида да го донеса.
В момента, когато изчезна в спалнята, Били прошепна на Лукас:
— Като видя колко е висока, защо не я върна?
Лукас се ухили:
— Не я намирам за прекалено висока.
Били го огледа от глава до пети.
— Да, предполагам че ръстът й не би те смутил. Но, за Бога, Лук, тя е толкова кльощава!