— Не виждам защо. — Очите й се свиха подозрително. — Освен ако не очаквате аз да чистя обора. Държа да ви кажа, че…
— Чакай. Не е ставало дума ти да чистиш обора. Но ще ти се налага да яздиш.
— Не, няма — решително поклати глава тя.
Тъмните му вежди се стрелнаха нагоре.
— Да не би да не знаеш да яздиш?
— Точно така.
— Е, ще трябва да поправим това.
Въобще не й хареса израза на лицето му. Сякаш с нетърпение очакваше първия й урок.
— Докарахте ме тук с една съвсем прилична двуколка. Мога спокойно да я карам.
— Но аз не притежавам двуколка. Взех я под наем и Били ще я върне обратно в града днес.
Точно в този момент двуколката излезе от конюшнята, вдигайки достатъчно прах да задуши и двамата. Шарис засенчи с ръка очите си и проследи как индианеца, сега вече облечен далеч по-цивилизовано, бясно се отдалечава от ранчото.
Лукас забеляза израза на лицето й и се почувства неловко. Товареше я с прекалено много грижи наведнъж.
— Винаги ли си така красива, след като цяла сутрин си била в кухнята?
Тя се обърна изумена.
— Присмивате ми се, господин Холт. Знаете, че това е първото утро, което прекарвам в кухнята.
Но се въздържа да добави, че според нея цветът на лицето и косите й всъщност пречат да е истинска красавица.
— Е, излиза, че кухнята ти понася — засмя се той. Преди да успее да му отговори, той я поведе покрай заграждението към навеса. Лекият ветрец отвяваше миризмата от конете, а сянката бе добре дошла. Имаше пейка, на която спокойно можеха да се настанят и двама, но той не седна. Подпря крак на пейката, облегна ръка на коляното си и се надвеси над нея.
Тя отметна глава, за да го вижда. Целувката му я свари неподготвена. Дръпна се назад, за да се отскубне, но ръцете му се настаниха на раменете й и тя бе принудена да го остави да я целува и, вперила поглед в светлите му очи, да се чуди какви емоции вижда в тях.
Само след секунди си даде сметка колко нежни са устните му. Ръцете му се плъзнаха към врата й. Обхвана я някакво неудържимо чувство. Затвори очи. Устните й се размърдаха изкусително под неговите и той прие предизвикателството, като си проправи път през тях с език.
Шарис се дръпна, едва поемайки дъх.
— Господин Холт!
Никой никога не я бе целувал така. Сети се как почти бе стигнала до любене с Антоан, а очевидно почти нищо не знаеше за целуването. Дори Антоан никога не я бе целувал по този начин.
Мисълта за Антоан разбуди позабравения й гняв. Всички мъже са еднакви: никога нищо не дават, само очакват да получат отплата за ласкателствата си. От нея вечно очакваха да получат или парите, или тялото й. Сега можеше да прибави и друго изискване към списъка — слугуването. Лукас Холт очакваше да получи слугиня за цял живот с прилично тяло като допълнителна придобивка. Не можеше да намери други думи, с които да опише положението.
— Мисля, че снощи се разбрахме, господин Холт. — Гласът й бе леден.
— Може би. — Той направи многозначителна пауза и се ухили дяволито. — Не мислиш ли, че е време да ме наричаш Лук и да минеш на ти?
— Не. А и имаме споразумение — припомни му тя строго, доловила, че той се забавлява, — което очевидно пренебрегвате.
Очите му блестяха закачливо.
— Не, мадам. Доколкото си спомням, искаше време, за да се почувстваш уютно в присъствието ми. И току-що ми се стори, че се чувстваш достатъчно уютно, затова…
Той сви рамене, без да довърши.
— Един-единствен ден далеч не ми е достатъчно.
На лицето му се изписа израз на недоумение.
— Не разбирам за какво е цялата врява. Плаша ли те? Това ли е причината?
— Не съм сигурна.
— Е, поне си честна. Трябва да ти го призная.
О, само да знаеше, помисли си тя сконфузено, при което гневът й бързо се стопи. Той се обърна и застана до заграждението. Един от дорестите коне приближи към протегнатата му ръка. Тъй като Лукас бе с гръб към нея, тя имаше възможност да изучи стройното му тяло, обутите с тесни панталони крака и жълтеникавокафявата риза, която не оставяше догадки за физиката му. Краката му бяха дълги, мускулести и добре оформени.
— Аз просто не ви познавам — чу тя собствения си глас и сама се смая от казаното.
Той й хвърли бегъл поглед, преди отново да насочи вниманието си към коня.
— Искаш да ти разкажа миналото си ли? Е, предполагам, имаш основание. Може би по-късно… Сега е най-добре да се захвана за работа.
Даваше й да разбере, че няма нужда повече от присъствието й, така ли? Да, точно това правеше. Колко деспотично! Точно като баща й, макар и не по същия свиреп начин. У този мъж имаше скрита арогантност. Беше от най-лошия вид.