Шарис знаеше, че самата тя е арогантна и мразеше този свой недостатък. Винеше баща си за тази черта на характера си. Два арогантни нрава непрекъснато щяха да се сблъскват и нямаше смисъл да се събират. Щеше да е точно както при родителите й.
Е, ако търсеше съпруг — което определено не правеше — изборът й нямаше да падне на Лукас Холт. Слава Богу, нещата не бяха толкова безнадеждни.
ОСМА ГЛАВА
Шарис постави и последната купа на масата и се отдръпна, бършейки чело. Направи го — сготви първото ядене през живота си. Не приличаше много на храната, която бе яла досега, но нямаше да се тревожи. Щом се върна от града, Били й връчи готварската книга. Допусна, че селската кухня се различава от градската. Не разбра някои от обясненията в книгата, затова просто ги прескочи. С какво можеше да навреди пропускането на едно-две неща? Приготви достатъчно храна за трима, защото никой не й каза дали Мак ще се храни с тях, или не.
Шарис застана до отворената врата, като се молеше да духне поне лек ветрец. Гледката на огнено червеното небе я хипнотизира. Черните силуети на кактусите стърчаха наоколо като стражи. Дребно животинче пробяга в далечината. Чу се виенето на койот.
Трябваше да признае, че никога не бе виждала толкова красива гледката. Във влака пердетата бяха постоянно спуснати, за да предпазват от късното следобедно слънце и тя дори не подозираше какви забележителни залези има на запад. Дори нищо друго да не излезеше от настоящето налудничаво пътуване, поне нямаше да съжалява за видяното.
— Защо не ме извика?
Шарис се извърна, сепната. Лукас затваряше задната врата. Ризата му бе разкопчана до кръста, а около врата му имаше метнат пешкир. Косата му бе влажна и меки черни кичурчета се виеха на слепоочията му. Изглеждаше така жизнен, така изпълнен с мъжественост. Усети, че е нащрек.
— Надявам се, не се очаква от мен да ви викам, когато храната е готова?
Високомерието в тона й бе неприкрито. Лукас откъсна очи от нея и отиде до масата.
— Едно повикване от прозореца ще е достатъчно — отвърна той, докато изучаваше храната.
— Аз не викам, господин Холт.
— Нима? — Цялото му внимание бе насочено отново към нея. — Дори когато си разгневена?
— Аз не се гневя.
— Мила моя — засмя се той, — не съм срещнал досега червенокоса жена, която да не се гневи.
Шарис рязко си пое дъх.
— Косата ми не е червена!
— Не съвсем — съгласи се той, възхищавайки се на медните кичури.
Тя застана от другата страна на масата, с лице към него.
— Не виждам какво общо има косата с това. Баща ми би казал, че съм с приятен нрав и съвсем покорна. И аз смятам същото.
— И никога не се палиш?
В очите му играеха лукави пламъчета.
— Не обичам да се карам, ако това имате предвид — отвърна тя. — В детството си се наслушах на кавги. Благодарна съм, че не наследих пламенния нрав на родителите си.
Лукас се засмя широко.
— Е, може да се каже, че съм имал достатъчно темпераментни жени. Една сладка, покорна съпруга ще бъде приятна промяна.
Шарис се изчерви. Един джентълмен никога не би споменал жените в миналото си.
— Защо не седнете, господин Холт?
— Кога ще престанеш с тези официалности, госпожице Хамонд?
— Моля?
— Нищо — въздъхна Лукас. — Виждам, че си сложила прибори за трима. Гости ли чакаме?
— Не знаех дали Мак няма да се присъедини. Казахте, че господин Улф е женен и съпругата му се грижи за него, но не споменахте дали Мак ще се храни с нас.
— Той е „Мак“, а аз продължавам да съм „господин Холт“? — Думите му бяха изпълнени с раздразнение. — Защо?
Шарис простена. Този мъж бе доста темпераментен. Въпреки всичките си дяволити усмивки и ведър хумор имаше и друго лице. Не знаеше какво да мисли за него. Ами ако е склонен към насилие?
— Предполагам… че бих могла да те наричам Лукас — прие най-накрая Шарис.
— Лук ще е по-добре.
— Лукас ми се струва по-подходящо.
— Обзалагам се, че баща ти понякога е споменавал и думата „упорита“, когато е описвал характера ти.
Шарис не можа да сдържи усмивката си. Макар той да я плашеше понякога, притежаваше и чар, който твърде й допадаше. Ако облечеше костюм и подстрижеше косата си, дамите в Ню Йорк биха го сметнали за привлекателен, дори красив измамник. Да — дори много красив. Ако вчера не бе шокирана от грубия му вид и не бе впечатлена от ръста му, щеше да забележи, че под силно загорялата кожа се крие доста привлекателно лице. Но все пак — млечно белият тен, а не бронзовият, беше на мода. Не биваше да забравя това. И да смята този мъж за привлекателен.
Лукас заобиколи масата, помогна й да седне и се настани срещу нея.