— Какво е направил?
— Запилял се из пустошта. Делил планините с апахите, като обикалял оттук до границата.
— Шегуваш се — промълви тя стъписана.
— Ни най-малко. В продължение на осем години живял сам в планините. Но като станал на деветнадесет се случило нещо, паметта му се възвърнала и той успя да ме намери.
Шарис го слушаше внимателно.
— Сякаш не си особено радостен — отбеляза тя.
Той се усмихна тъжно.
— Вече не беше същият брат, когото помнех. Винаги сме си приличали във всичко. Но сега не е така. Годините на самота са оставили дълбок отпечатък у него. — Сви рамене и се усмихна. — Ако бяхме голямо семейство, можеше да се каже, че е черната овца на фамилията.
— Толкова ли е лош?
— Някои хора смятат така.
Той не уточни нищо повече, а и тя не настоя.
— Какво стана със златната мина на баща ти?
— Никога не е била намерена. Ирония на съдбата, не мислиш ли?
— Баща ти е загинал за нищо. Не, не бих казала! А този мъж, който го е застрелял — осъдиха ли го?
— Слоун е мъртъв. — В гласът му се прокраднаха остри нотки. — Но мъжът, който го е наел, все още се навърта насам.
— И знаеш кой е той?
— Да, но нямам доказателства. Нищо не мога да направя, освен да го извикам на дуел, а него не го бива с револвера и това би било чисто убийство.
— О — прошепна тя, — вероятно ти е ужасно неприятно, че не можеш да предприемеш нещо.
— Права си — отвърна той с горчивина.
Тя смени темата, преди Лукас да се отегчи от любопитството й.
— Защо се върна в Аризона?
— От една страна, животът в града ми омръзна. Но не само това. Слейд не желае да се засели в Сейнт Луис, затова реших да се преместя по-близо до него.
— Той в Нюком ли живее?
— Не се задържа дълго на едно място, но от време на време минава през Нюком. Виждаме се, когато се мерне насам.
Тя се замисли, а после каза:
— Вероятно го обичаш много, за да направиш такава саможертва.
Очарован от логиката й, Лукас се засмя.
— Мила моя, аз не гледам на това като на саможертва. На мен животът тук ми допада.
— Извинявай. Нямах предвид… Е, както и да е, радвам се, че отново си открил брат си и сте се сближили. Вероятно годините на раздяла са били ужасни.
— Кое те кара да мислиш, че сме се сближили?
Тя се обърка, когато го видя да се хили насреща й.
— Ами, предположих…
— Човек не може да се сближи със Слейд, Шарис. Никой не може, дори Били, а той го познава от времето, когато е живял в пустошта. Не сме толкова близки, колкото бяхме като деца, независимо че сме близнаци.
— Близнаци?
— Точно така.
— Господи, в училище имахме две близначки, които напълно си приличаха. Те се обличаха с еднакви дрехи и бе почти невъзможно да ги различиш. С теб и брат ти така ли е?
— Е, не се обличаме еднакво, но ако ни разсъблечеш, не допускам някой да ни различи.
— Слава Богу! — възкликна тя. — Благодарна съм, че не живее тук. Достатъчно нови неща ми се струпаха на главата, за да се чудя кой кой е.
— Не мисля, че ще ти е трудно да ни различиш — отбеляза той с непроницаемо изражение. — На външен вид си приличаме, но сме различни като деня и нощта.
— Как…
— Ако го срещнеш, мила моя, ще разбереш какво имам предвид — отвърна той загадъчно и даде да се разбере, че е приключил темата. — Има ли друг въпрос, по който да задоволя любопитството ти?
— Не сега — усмихна се тя с благодарност. Протегна се. — След такъв дълъг ден най-много бих искала една топла вана, преди да си легна.
— Кофите са ей там — кимна той към мивката.
— Но… — Тя бе слисана. — Искаш да кажеш да ги взема?
— Ще трябва, ако искаш да се изкъпеш.
— Но вчера…
— … те съжалих, защото бе преуморена от дългото пътуване. Нали не очакваш да продължа да ти нося водата. Това е женска работа.
Разбирам.
Защо не пренесеш коритото тук? — предложи той. — По-близо е.
— Банята вече не ме привлича толкова — отвърна тя тихо.
Лукас с мъка се въздържа да не се ухили. Тя изглеждаше така сломена. За малко отново да я съжали, но ако я глезеше, нямаше да постигне целта си.
— Май само ще стопля вода за легена и ще си легна — въздъхна Шарис. — Да стопля ли вода и за теб?
— Измих се в конюшнята. Но с радост ще приема горещата вода утре сутринта, ако станеш достатъчно рано.
И това ли бе нейно задължение? Тя кимна вдървено, надигна се и отиде до печката. Лукас отпи още една глътка уиски, без да престава да я следи с очи.
— Знаеш ли, Шарис, горе в планината, на около пет километра оттук, има малко езеро. Водата сигурно още е приятно топла. Навън е пълнолуние. Какво ще кажеш за една разходка с коне?