Кактус се оказа и крадец — един ден потегли с десетина от конете на Слейд, който бе отишъл на лов. Или бе мъж, който не чувстваше задължение към никого, дори към човека, спасил живота му, или смяташе, че се е отблагодарил на Слейд с всичко, на което го бе научил.
Слейд не се впусна да го преследва. Диви мустанги се намираха лесно, а и той ги използваше колкото да ги размени срещу най-необходимото; останалите даваше на Били да ги изведе от планините и да ги продаде за пари в брой. През годините успя да натрупа доста пари от конете — но до този момент не бе имал нужда от пари.
Били се натъжи. Знаеше, че когато Слейд започне издирването си, двамата едва ли ще се видят повече. Беше наясно, че този ден рано или късно ще настъпи. Дори го очакваше миналата година — тогава Слейд стигна впечатляващата височина един и деветдесет. Активният му начин на живот го поддържаше слаб и мускулест, а горещото слънце на Аризона му придаваше индиански загар. Били дори бе сигурен, че когато Слейд се върне отново към цивилизования живот, подозрителните граждани ще го сметнат за полуиндианец като него. Самообладанието на Слейд обаче бе в негова полза. Дори спокойният му маниер, макар да бе едва на осемнадесет, всяваше страх. А пронизващите блестящи очи и изваяните черти на лицето му привличаха жените.
Били се ухили:
— Кое ще направиш най-напред: ще си отрежеш косите, или ще обладаеш жена за първи път?
Слейд го погледна, но изразът му остана неразгадаем.
— Предполагам, първо ще се наложи да се откажа от косата, ако не намеря жена, която няма да побегне с писък, щом ме види.
— Ако си отрежеш косата и не те вземат за полуиндианец, жените ще се бият за теб. Дали няма да е по-добре да оставиш косата си достатъчно дълга, за да го избегнеш? А иначе знаеш какво се прави с жените, нали?
— Не допускам, че ще ми е трудно да се справя — увери го Слейд. — Все пак нали видях какво направи с Малката…
— Да не искаш да кажеш, че си ни гледал! — изкрещя Били, а руменината запълзя по врата му. — Бяхме на лагер на километри далеч, когато… Проследи ли ме?
— През цялото време вървях след теб — продължи Слейд невъзмутимо. — Нахълтах в индианската ти колиба, а ти дори не усети, че съм там. Тя усети присъствието ми. Погледна ме право в очите и се ухили. Не ти ли го спомена?
— Не, по дяволите!
Слейд се намръщи.
— Наистина ли се притесняваш? Сърдиш ли ми се?
— Това са лични работи.
— Прав си — съгласи се Слейд. — И все пак не съжалявам, приятелю. Научих повече, отколкото се надявах. — Остана смълчан и замислен. — Разбрах, че мъжът губи почти всички естествени инстинкти, когато обладава жена. Става немощен. А тя не се ангажира така пълно и става по-силната.
— Ха! — изсумтя Били, доволен от възможността да се съвземе отчасти. — Не винаги е така, Слейд. Видял си, когато обладавах жена за първи път; бях непохватен и горях от желание. Оттогава се научих да карам жените да се самозабравят от страст. Сега те губят контрол над себе си, не аз. За да се научиш, е нужна специална техника и време.
Слейд премисли думите на Били — преценяваше дали го лъже, за да не се изложи, или говори истината. Реши, че има по малко и от двете, но не се издаде пред приятеля си.
— И ти си усъвършенствал тази техника? Всяка жена, която обладаваш, попада под твоята власт?
— Усъвършенствал съм я — похвали се Били самоуверено и бързо добави: — Но, по дяволите, има и доста жени, на които все не можеш да угодиш. — Премълча обаче, че през не особено богатия си сексуален живот такива жени се оказваха белите проститутки, които бе опитвал в градовете. — С теб може да е по-различно — продължи Били. — Белите жени налитат на полуиндианци толкова, колкото и на апахите, тоест — никак.
— А аз как ще науча тази техника?
— Има да вземаш, ако си въобразяваш, че аз ще те уча… Намери си жена, както направих аз, да ти покаже кое й доставя удоволствие.
Слейд бягаше от теми, които го караха да се чувства неловко. Така постъпи и този път: стана да нагледа конете и заговори на любимеца си — сивия жребец, като остави Били вторачен в широкия му гръб.