— Пропускаш едно — отбеляза той тихичко.
— Кое? — тя застана нащрек.
— Пристигна тук, за да се омъжиш за мен. Повечето жени, откликнали на обявата, се венчават в деня на пристигането си и сега започвам да разбирам защо. Единствената причина да не се оженим веднага е, че ти предложих да изчакаме известно време, за да се опознаем.
— Каза че искаш да разбереш дали ще свикна тук — припомни му тя.
— Въпреки това е факт, че можех да настоя да се венчаем още първия ден.
Чувстваше се неловко, но нямаше да позволи да я отклони от решението й.
— По-добре, че не го направихме.
Веждите му се свъсиха:
— Нима?
Да защото… Промених решението си и няма да се омъжа за теб Лукас. Трябва да те помоля да ме изпратиш обратно у дома.
— Боже като се сърдиш на някого, въобще не знаеш къде да спреш.
— Не става дума за това.
— Тогава за какво?
— Просто въпрос на вкус — обясни тя. — Прекалено си властен за мен.
Смехът му накара да млъкне.
— Мила моя, ако бях властен, снощи щеше да спиш в моето а не в своето легло. Не ти ли е ясно?
Тя стана и отиде до отворения прозорец. Остана с гръб към него.
— Не съм свикнала да обсъждам подобни теми. — Той едва я чуваше. — Не знам с какви жени си свикнал, Лукас но не дойдох тук, за да стана твоя любовница. Неразумно е от твоя страна да го очакваш от мен. Просто не мога да остана нито ден повече, не желая да се повтори същото.
Той не каза нищо. Нейното напрежение растеше заедно с изчакването. Най-после рискува и погледна към него.
Той стоеше с поглед, забит в масата. Защо мълчеше?
— Разбирай ме, нали Лукас? — плахо попита тя.
Очите които се насочиха към нея, биха непроницаеми.
— Не можеш да си тръгнеш, Шарис — пророни той простичко.
— Не мога? — повтори тя с недоумение. — Какво имаш предвид?
— Не съм в състояние да те върна в Ню Йорк точно сега.
— Какво пречи?
Гласът й се извиси от напрежение и страх.
— Нужни са повече от няколко пенита, за да прекосиш страната, Шарис. Парите, с които разполагам, са вложени в това ранчо. Всичките ми свободни средства отидоха за пътя ти насам. В момента нямам пари, за да те върна обратно.
Тя бе прекалено изумена, за да каже нещо. Започвам да се усъвършенствам в лъжите, помисли си Лукас с отвращение. Но, по дяволите, не бе очаквал тя да му се противопостави. А и нямаше как да започне всичко отначало. Хората вече знаеха за нея. Късно бе да доведе друго момиче.
Тя гледаше през прозореца, гърбът й бе скован.
— Знаеш ли, нека да забравим за прибързаното ти решение — предложи Лукас. — Снощи май наистина бях малко по-настойчив, но искрено те желаех, а и не можеш да виниш един мъж, който иска да получи желаното. Ако съм те изплашил — съжалявам. Но не те нараних, нали?
Шарис бавно и дълбоко си пое дъх.
— Не, не може да се каже, че си ме наранил. Но не искам да преживея отново същото, Лукас.
— Щом толкова много те притеснява това, че те желая, ще го тая у себе си.
— А не може ли просто… да не ме желаеш? — попита тя плахо, тъй като й се стори, че тъкмо това е идеалното решение.
Въпросът го изуми.
— Колко време си била омъжена всъщност?
— Защо?
— Защото знаеш дяволски малко за мъжете.
— Всъщност бракът ми не бе чак толкова продължителен. — Нямаше сили да срещне погледа му, а той реши, че се е засрамила.
— Съпругът ти никога ли не ти е обяснявал, че понякога мъжът не успява да контролира тялото си? Може да пламне от вида на красива жена и по никакъв начин не може да спре тялото си да реагира.
— Не, не знаех — призна тя. — Това ли се случи снощи?
— Да. Но нищо такова не те застрашава. Никога не съм наранявал жена, нито съм я любил против волята й. Няма да те насилвам, Шарис. Вярваш ми, нали?
— Не съм сигурна — призна тя откровено.
— Ела при мен и ще ти го докажа — насърчи я той.
— Какво?
— Просто ела тук. За Бога, няма да ти сторя нищо лошо!
Тя бавно пристъпи към него. Лукас се надяваше, че не след дълго ще спечели доверието й.
Когато стигна до масата, той се надигна и я взе в обятията си, без да обръща внимание на протестите й. Целуна я бавно и продължително. Не спря, докато не усети, че съпротивата й се сломява. Едва тогава я пусна.
— Видя ли? — попита Лукас. — Не е лесно човек да се откъсне от теб, но точно това ще направя.
И излезе. На Шарис й идваше да тропне с крак, докато го гледаше как се отдалечава — той отново възпламени чувствата й и тя нямаше желание целувката да свърши.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Поканата за вечеря в ранчото на Самуел Нюком същата вечер хвърли Шарис в двоумение. Пристигна късно следобед и тя почти реши да я откаже. Къде се е чуло и видяло да приемеш така покана — само няколко часа преди събитието. Как щеше да се приготви? Но Лукас се съгласи от името и на двамата и я уведоми, щом пратеникът си замина.