— О!
Шарис се изненада от прямотата на младото момиче.
Нади бе едва на шестнадесет. Майка й — Лила — седнала до момичето, очевидно не виждаше нищо нередно в изказването на дъщеря си. Лила, както и другите жени наоколо, кимаха в знак на съгласие.
— Но той още не ми е съпруг — подчерта Шарис.
— Скъпа, все едно че сте женени — отвърна госпожа Ландис. — Навремето, когато пасторът не идваше толкова често насам, никой от младите не придиряше да го чака. Стига да желаеха и можеха, започваха да живеят в общ дом, а благословията получаваха по-късно. Сега обаче повечето градчета си имат пастори. И ние имахме, но почина и още не е дошъл заместник.
— Разбирам — отвърна Шарис.
— Не ме е срам да призная, че все се надявах Лук да ме забележи. — Нади се наведе напред, все едно споделяше тайна и всички шест жени сториха същото. — Или той, или брат му Слейд. И двамата са толкова…
— Нади Дурант! — възкликна Лила. — Едно е да се възхищаваш от добър почтен мъж като нашия Лук, но съвсем друго да мислиш за мъж като Слейд. Смятах, че съм те възпитала по-добре, момиче.
Нади не изглеждаше ни най-малко смутена.
— Ти видя ли вече Слейд? — обърна се тя към Шарис.
— Не, още не съм — отвърна Шарис.
— Тогава те чака приятна изненада.
— По-скоро неприятна — поправи Лила дъщеря си, а на лицето и бе изписано недоволство.
— О, момчето не е чак толкова лошо, Лила — подметна госпожа Ландис.
— Напротив — възрази друга, взимайки страната на Лила.
— Е, не ни е работа да обсъждаме Слейд.
— Защо не, Лила? — попита я съпругът й Емери, който се бе приближил, заедно с Джон Хадли. — Не всяко градче е в състояние да се похвали, че е дало на света изтъкнат стрелец.
— Много добре знаеш, че Слейд Холт не е от Нюком — възрази Лила на съпруга си.
— Не е, но откакто брат му Лукас се засели насам, Нюком е почти като роден град за него.
Шарис се бе втренчила любопитно в Емери Дурант.
— Какво значи „стрелец“?
— Човек, който бързо и умело борави с револвера.
— Използва револвера, за да си изкарва прехраната ли? — попита тя с широко отворени очи.
Емери поклати глава.
— Не съм чувал да прибягва до това. Не съм чувал и някога да е бил нает от някого. Да не искаш да кажеш, че Лукас не ти е разказал за брат си?
— Не много — призна тя.
— Наистина? — Лицето на Емери цъфна като физиономията на доволно хлапе по Коледа. Нужна му бе само секунда, за да се увери, че Лукас е в другия край на помещението, преди да се настани до съпругата си. — Чакай да ти разкажа за първия ден, когато Слейд Холт пристигна в Нюком.
Жените въздъхнаха вкупом, защото бяха слушали историята безброй пъти. Шарис пък въобще не бе сигурна, че държи да я чуе.
— Облечен като индианец, такъв беше — подхвърли Джон Хадли, преди Емери да успее да си отвори отново устата. — Имаше коси до раменете и…
— Ще ме оставиш ли аз да разкажа, Джон? — попита Емери с раздразнение.
— Е, аз все пак бях там, а ти — не — възнегодува Джон.
— И какво точно направи Слейд? — прекъсна Шарис онова, което й заприлича на зараждащ се спор.
— Ами уби Фърал Слоун. А Слоун бе здравеняк, бивш наемен убиец, и то от най-хитрите.
— Слоун! — ахна Шарис, тъй като ясно си спомни наскоро чутото име.
Хвърли поглед към Лукас, озадачена защо не е споделил с нея, но само го зърна как се измъква от помещението със Самуел Нюком. Обърна се отново към Емери Дурант с надеждата, че не го е разбрала добре.
— Значи Слейд Холт е убиец?
— Е — уточни Емери, — единственият, когото е убил из тия места е Фърал. А и то беше преди близо седем години; тогава беше млад стрелец. Мълви се, че преди това е изпратил в гроба поне дузина мъже. И няма как да се разбере колко е прибавил към бройката оттогава.
Шарис пребледня.
— Защо не са го арестували?
— За какво? — попита Емери.
Тя премигна насреща му.
— Нали е убил човек пред очите ви.
— Схватката си беше съвсем честна, госпожице Хамонд. Няма човек, дето ще каже обратното. — Всички наоколо кимнаха. — Слейд дори позволи на Фърал пръв да извади револвера. Но просто Слейд бе по-бързият. Не съм виждал по-бърз от него.
Дали тези хора знаеха, че Слоун е убил бащата на Слейд, питаше се тя. Нуждаеше се от питие. Не изпитваше желание да слуша повече за брата на Лукас. „Черна овца“ го бе нарекъл той. Де да беше само това!
И в кабинета на Сам Нюком Слейд бе тема на разговора. Сам го спомена, докато Лукас и той се настаняваха до бюрото.
— Виждал ли си брат си наскоро?
— Не — отвърна Лукас, като с мъка се сдържа да не се ухили.
Неизменно се повтаряше едно и също: Сам разпитваше Лукас за Слейд при всяка среща. Нюком обичаше добри стрелци да работят за него, но и двамата знаеха, че Леон Уагънър далеч не е така бърз, както Слейд.