— Казаха, че битката е била честна — прошепна Шарис.
— Така беше. Убитият можеше да е Слейд.
— Съжалявам.
— Няма нищо.
Той свали корсета и се захвана с приятната задача да махне копринените чорапи.
Шарис въздъхна и се протегна.
— Радвам се, че не е толкова лош, колкото го изкарват.
Лукас също въздъхна, удивен как издържа всичко това; разсъбличаше я най-спокойно, а всъщност тялото му копнееше за нещо съвършено различно. Дяволите да я вземат, че се бе напила така!
— Слейд е това, което е — обяви Лукас грубо, отказвайки да продължи мъчението си.
— Радвам се да го чуя.
Лукас поклати глава: тя дори не го бе чула. Отново се унасяше в сън.
Придърпа чаршафа нагоре и нежно я целуна по челото.
— Лека нощ, Шари.
— Антоан… Обич моя.
Проронените думи едва се чуха. Антоан? Съпругът й? Той за пръв път чуваше името. Беше споменала, че е обичала съпруга си. Тогава не се замисли, но сега откри, че това никак не му е приятно.
По дяволите! Тя объркваше мислите му. Дали не е по-добре той и Били да заминат за планините по-рано от предвиденото? Колкото по-скоро, толкова по-добре, призна си той навъсено.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Погъделичкване по лицето събуди Шарис. Отвори очи и видя две големи очи с цвят на мед — беше Чарли, който мъркаше. Обърна глава и дългите му мустаци отново погъделичкаха бузата й. Усмихна се при спомена колко сутрини се бе будила по този начин. Така той нетърпеливо я уведомяваше, че е гладен.
— Добро… утро…
Надигна се прекалено рязко и усети силно главоболие. Разтърка с пръсти слепоочията, за да ги облекчи, и се зачуди дали не е болна. Не. Внезапно си припомни миналата вечер. Не биваше да изпива онези три големи чаши шампанско. Сега разбираше какво имаше предвид Джени, като говореше за злините от алкохола. Какво дяволско главоболие! Ако не се движеше, успяваше донякъде да понася болката.
Смътни спомени я терзаеха. Сети се, че се бе спънала, когато влизаше снощи; припомни си, че Лукас я бе прегръщал и целувал. Как ясно си спомняше това! И бяха разговаряли за Слейд, но там нещата не бяха така ясни. Какво точно бяха си казали?
— Госпожице Хамонд?
— Какво има? — попита тя с раздразнение, преди да разбере, че някаква жена пред вратата я вика. — Ти ли си, Уилоу? Влез.
Шарис се размърда, за да придърпа чаршафа над нощницата, и зяпна от учудване, когато видя, че изобщо няма нощница. Беше по камизолка и муселиновата си фуста. Очите й се разшириха от ужас, когато още спомени изплуваха в съзнанието й.
— Добре ли си?
— Какво? — Шарис успя да се усмихне на младата индианка. — Да, да, добре съм. Просто се сетих за нещо… неприятно. Значи ти си жената на Били Улф?
Момичето кимна. Изглеждаше доста екзотично: с бадемови очи на овалното лице, прави черни коси, спуснати по гърба и гладка, смугла кожа. Облечена бе с дълга до босите й стъпала избеляла синя пола и свободна синя риза с дълги ръкави. Шарис не очакваше да е толкова красива или нежна, като имаше предвид дивия й съпруг.
— Лук нареди да не те будя, но започнах да се безпокоя. Стана почти пладне — обясни Уилоу.
— Господи, нямах представа.
Видя слънцето да струи през прозореца с дръпнати настрани пердета; пердета, които лично бе спуснала. Това потвърждаваше, че Лукас я бе настанил в леглото и бе излязъл. Все пак беше излязъл, нали?
— Сигурна ли си, че си добре? — попита Уилоу с нежен мелодичен глас, който галеше изопнатите й нерви и пулсиращата от болка глава.
— Да… Наистина… Само малко ме боли глава.
— Ако искаш да ти приготвя нещо против болката — предложи Уилоу.
— Би ли го сторила? О, много ще съм ти благодарна. Ей сега ще се облека и ще дойда в другата стая.
Когато вратата се затвори, Шарис трескаво се замисли. Дали Лукас си бе тръгнал, след като я бе разсъблякъл? Нямаше чувството, че девствеността й е отнета, но и не знаеше как да разбере. Божичко, трябваше да си спомни!
Не след дълго Шарис колебливо отвори вратата; страхуваше се, че ще завари Лукас в стаята. Но там я чакаше само Уилоу.
— Боже — усмихна се Шарис, — не забелязах досега, но ти очевидно съвсем скоро ще родиш, нали?
Уилоу с любов прокара ръка по големия си корем.
— Скоро ще бъде, да.
— Наблизо има ли лекар?
— За какво?
— Ами… Щом… — Шарис замлъкна, тъй като не знаеше как да завърши.
Уилоу й се усмихваше.
— За какво ми е лекар? Знам какво да правя.
— Искаш да кажеш, че не желаеш никаква помощ?
— Това е нещо лично. Дори ще отпратя Били да замине, ако се върне, преди бебето да се роди.
— Ако се върне? Нима е заминал някъде?
— Към планините. Той и Лук отидоха да търсят мустанги за господин Нюком.