Шарис успя да прикрие изненадата си.
— Лукас ми спомена. Но не знаех, че ще бъде толкова… скоро.
— А, виждам, че не ти е казал. Типично за мъжа — да избегне сбогуването, защото още не е свикнал жена да се навърта наоколо. Били беше същият, когато се оженихме. Въобще не му минаваше през ума да ми съобщи, че заминава.
— А може би защото е свикнал да живее сам? — предположи Шарис.
— Не. И преди е бил семеен. Първата му жена обаче била опърничава и той я избягвал. Но май си права — вероятно така е свикнал. Сега му харесва да се сбогува с мен, защото го използва като повод да…
Усмихна се, а Шарис откри, че е шокирана от откровения намек. Беше й трудно да си представи Били, който приличаше на дивак, като любещ съпруг.
— Това за мен ли е? — осведоми се Шарис и посочи чашата на масата. Когато Уилоу кимна; тя отпи от разтворения във водата прах. Откри че е леко горчив и пресуши чашата.
— Седни — предложи Уилоу. — Ще ти приготвя закуска.
Шарис се ужаси.
— В никакъв случай. По-редно е да си в леглото и някой да се грижи за теб, а не да шеташ. А и освен това е време за обяд. Ти сядай. Аз ще го приготвя.
— Защо трябва да съм в леглото?
— Как защо? Заради състоянието си.
Уилоу тихо се засмя.
— Но аз не съм болна. Просто чакам дете.
— Не е редно да вършиш всичко, с което обикновено се занимаваш. Няколкото жени, които познавам и са имали деца, не напускаха домовете си от момента, когато бременността започваше да им личи. А последните няколко месеца прекарваха в леглото. Майка ми настояваше други да се грижат за нея денонощно, когато беше бременна със сестра ми.
— Може да е била болна.
— Не, пращеше от здраве, доколкото си спомням. — Шарис свъси вежди и се замисли. — Искаш да кажеш, че не е задължително да се глезиш?
— Подигравките по адрес на индианка, която допуска такова дребно неудобство да й попречи да се грижи за себе си и семейството, няма да имат край. Ако лежиш, без да правиш нищо, ще загубиш силите си, а те са ти нужни при раждането.
— Никога не съм си го представяла по този начин.
— Като носиш своето дете, ще се убедиш, че е удоволствие, а не тегоба. Има билки, които премахват гаденето в началото, а после е истинска радост; знаеш, че ще дадеш живот. Болката накрая е малка жертва в името на чудото живот.
Как така се подхвана подобна тема? Нейното дете, как ли пък не! За това предстоеше тепърва да мисли и не възнамеряваше да го прави точно сега.
— Е, все пак аз ще направя обяда, но под твое ръководство. Предполагам, дочула си, че не ме бива да готвя?
Уилоу се засмя весело.
— Били реши, че е много смешно. Представя си как Лук ще се стопи от глад.
— Нима? — попита Шарис сухо. — Е, а какво ще каже Били, ако с моя помощ Лукас понапълнее?
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Седмицата бе приказна. Лукас го нямаше и Шарис се отпусна. Откри, че въпреки работата и горещината, й е изключително приятно. Дължеше го на компанията на Уилоу. Радваше се да се сприятели с друга жена, без помежду им да има съперничество. Съперничеството, макар и добре прикрито, неизменно присъстваше в отношенията с приятелките й у дома.
След като свикна с открития характер на Уилоу, започна да си дава сметка колко превзета всъщност е била и сега се възхищаваше от индианката. Уилоу не бе раждала, но не се притесняваше и спокойствието й стопи страховете на Шарис.
Един ден правиха свещи и сапун, друг — приготвяха зимнина. Шарис се научи как се съхраняват зеленчуци. Прибра готварската книга — по-лесно й беше да си записва съветите на Уилоу. Резултатите бяха обнадеждващи. Изненада се от себе си да открие какво удоволствие й доставя да усвоява нови умения. Дори си мечтаеше Лукас да се позабави: притесняваше я напрежението, което изпитваше в негово присъствие.
Опита се въобще да не мисли за него; отдаваше й се лесно през деня, улисана в работа. Нощем обаче прекалено ясно усещаше, че е сама. И най-малкият шум я сепваше. В такива моменти мечтаеше той да се върне бързо, но само тогава. Представяше си го съвсем ясно и бе озадачена от предизвикания от образа му трепет, както и от мислите, които пораждаше. Припомняше си сладките усещания, които събуждаше у нея.
За пореден път Шарис заспа с подобни мисли. Сънуваше приятен сън, но когато Чарли измяука зловещо, тя моментално седна в леглото.
— Какво има, Чарли?
В следващия момент разбра каква е причината. Докато Лукас отсъстваше, оставяше пердетата дръпнати. В стаята проникваше достатъчно светлина, за да различи силуета на мъж, застанал до таблата на леглото й. Значи Лукас се бе върнал. Какъв прекрасен начин да я уведоми за пристигането си!