— О, Лукас, толкова ме изплаши. Мислех, че си… Той се изсмя зловещо.
— Нали ти казах, че няма да откриеш разлика, хубавице. Дори не е нужно да си затваряш очите, за да си представяш, че е той.
Тя едва си пое въздух и го отблъсна.
— Пак ли ти! Може и да си приличате по външност, но не и по характер. Ти си неприятен, безскрупулен, безмилостен…
— Да, знам. Истински злодей — вметна той спокойно. Затова смятам, че ще е по-добре за теб да не ме сърдиш.
— Не ме е страх от теб, господин Холт — отвърна тя високомерно.
— По дяволите — подсвирна той. — Все пак имаш някаква смелост.
Придърпа стол от масата, възседна го и се обърна с лице към нея. С чисти дрехи и избръснат, той напълно приличаше на Лукас. Наистина бяха еднакви, дори по бронзовия загар на кожата. Но Слейд не притежаваше момчешката усмивка на Лукас, нито влудяващия му чар, и това бе огромна разлика. Пред нея седеше студен, язвителен, вероятно жесток и определено безпринципен мъж. И въпреки това… Бе виждала част от него у Лукас. Имаше моменти, когато Лукас изглеждаше не по-малко студен или безчувствен. Но въпреки всичко той бе състрадателен, а Слейд, изглежда, не.
— Обърна му гръб и си наля кафе.
— Тревожа те, нали? — осведоми се той плахо.
— Да.
— Ще свикнеш.
— Дълбоко се съмнявам, господин Холт.
— Време е да започнеш да ме наричаш Слейд, щом така и така ще се омъжваш в семейството ми.
Тя се извърна и го стрелна с гневен поглед, като си припомни предишната нощ.
— Тук съм, за да се омъжа за брат ти, а не за теб!
— Апахите гледат по-свободно на семейството — обясни той. — Когато загине войн, от вдовицата му се очаква да се омъжи за брата на съпруга си.
— Аз не съм от племето апахи, нито пък ти — възрази тя, но се сети, че е живял сред тях.
— Не си от тези места, нали? — полюбопитства той.
— Не. От… Сейнт Луис съм — отвърна тя нервно, като си припомни легендата, която Лукас съчини.
— Как се запозна с Лукас? Не се е връщал на изток от няколко години.
Тя извърна очи.
— Лукас ще ти обясни по-добре от мен.
— Любов от пръв поглед ли беше?
— Господин Холт!
— Не ми казвай, че не е моя работа. Той е единственият ми брат и единственото семейство, което имам.
— Защо не си припомни този факт снощи? — сряза го тя остро.
Той едва забележимо сви рамене.
— Едното няма нищо общо с другото според мен. Както ти казах, все още не си омъжена за него.
Тя не можеше да се надява, че Слейд ще съжалява за отвратителното си поведение. Трябваше да й е ясно. Той се надигна с блеснали очи. Шарис долови познатото странно трепване в гърдите си и се почувства като снощи, така че си наложи да поеме дъх дълбоко.
Той тръгна към нея.
— Стой далеч от мен, Слейд.
Тя вдигна чашата с димящото кафе пред гърдите си, за да направи заплахата си още по-красноречива.
— Ще се караме ли? — спря той.
— Всеки път — отвърна тя.
— Но ти не можеш да победиш — увери я той простичко. — Дори сега да държиш пистолет, нещата няма да се променят. Не разбираш ли?
Ръката му се стрелна напред и я сграбчи през талията в желязна хватка. Притисна ръката й към плота достатъчно силно, за да я принуди да пусне чашата.
— Чест ти прави, че опита, мила. Но недей да опитваш повторно. А довечера пак облечи онази хубава синя нощница.
Целуна я силно и страстно, пусна я и излезе от къщата, без да погледне назад.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
— Мак?
— Тук съм, отзад!
Шарис плахо прекоси конюшнята и стисна носа си, за да не усеща миризмата. Откри Мак в голяма клетка в дъното, където две жребчета се бутаха едно друго, за да достигнат захарчетата в ръката му.
Тя се учуди от собствената си смелост да дойде тук, но нямаше избор. Заплахата на Слейд не бе за пренебрегване. Ако останеше в ранчото, той щеше да й посегне.
Лукас бе единственият мъж в състояние да я защити. Но денят бе напреднал, за да изпрати Мак да го доведе — щяха да се върнат твърде късно, а тя не желаеше да поеме риска.
— Ще ми приготвиш ли кон, Мак?
Той й хвърли скептичен поглед.
— Лук спомена, че никога не си се качвала на кон.
— Вярно, но също така каза, че все някога ще се наложи да се науча.
Господи, помоли се тя, дано се окажеше, че има някаква стара двуколка или нещо подобно. Ужасяваше се от мисълта да възседне кон.
— Така си е. Ти какво — да се учиш ли искаш, или ще ходиш в града?
— Всъщност искам да намеря Лукас. Надявах се да ме отведеш при него.