Шарис се ядосваше на себе си. Лежеше, загледана в гаснещия огън, и й бе невъзможно да заспи. Никога не бе лягала до мъж преди и нямаше представа, че е толкова тревожно. Копнеж ли бе това? Нима желаеше този мъж толкова, че изпитваше физическа болка? От момента, когато Лукас легна до нея на тясната постеля, непознатото безпокойство не я напускаше. Навремето бе готова да се отдаде на Антоан, макар да не изпитваше този копнеж. Защо тогава се съпротивляваше така силно? Дали бе възможно да накараш мъжът да мисли, че не си девствена, когато всъщност си? Нямаше да се отдаде на Лукас при риска той да открие невинността й, защото тогава щеше да узнае лъжата й за нейния мним брак. Вече бе прекалено късно да му признае истината.
— Шари, ти не спиш.
Не го изрече като въпрос.
Тя остана неподвижна известно време, после се обърна и го погледна.
— Лукас, нещо не е наред, така ли?
Колко глупаво прозвуча. Тя много добре знаеше какво не е наред. Той дори не си даде труда да й отговори.
— Шари.
Произнесе името й и не каза думичка повече.
Изразът на лицето му и блясъкът в очите му й подсказаха какво се готви да стори. Боже, тя искаше той да го стори.
Погледът му се плъзна по лицето й, сякаш галеше чертите й. После допря устни до нейните. Вкусът и ароматът му я опияняваха, изпълваха. Времето сякаш спря.
Фибите паднаха от косите й и освободиха великолепните й къдрици; тя усети как той прекарва пръсти през тях. Ръцете й се вдигнаха нагоре, за да обгърнат врата му и да го уверят, че всичко е наред. Езикът му се плъзна между зъбите й и тя го посрещна с радост, като го закачаше и плахо си играеше с него.
Той простена и устните му докоснаха гърдите й. Тя го прегърна по-силно. Лукас бе започнал да я разсъблича и скоро ризата бе разкопчана, а след малко и полата. Множеството й фусти бяха развързани и дори кукичките на корсета й се подчиниха на вещите му пръсти.
Рязко и бързо я изправи на крака и половината й дрехи паднаха на земята. Обгърна я с една ръка и я доразсъблече с другата. Докато мислеше да каже „не“, бе напълно гола и той отново я положи върху одеялото. Пламенните му целувки разсеяха и беглите опити за съпротива и тя му се отдаде с цялата си същество.
Той я милваше и я караше да си вие от неподозиран копнеж. Изведнъж спря и се отдръпна от нея, от което тя едва не извика. Свали си дрехите и отново се настани до нея.
Очите му я изпиваха и я изгаряха със страст, която я хипнотизираше. Знаеше, че сега е последната й възможност да го спре. Не можа да отрони думичка. Остави се на усещането от великолепното му тяло. Вдигна ръце, за да го привлече към себе си. Той се поколеба за миг, после тялото му се отпусна върху нейното. Устните му се впиха в нейните в жарка целувка.
Проникна в нея бавно, за да й се наслади. Но това само й причини ужасна болка. Шарис се надигна към него, но той продължи да целува гърдите й и да се притиска към нея. Устните му свършиха своето вълшебство и когато той внезапно проникна в нея, болката бе отминала.
Свърши се. Шарис изпита огромно облекчение. Един невероятен товар най-после се смъкна от плещите й. Той я изпълваше изцяло и я докосваше, с което я караше да изпитва ново желание. Огън гореше в слабините й; скоро последва насладата, която растеше с всяко следващо проникване. Удоволствието стана почти непоносимо. Тръпки преминаваха по тялото й, сладки гърчове я обземаха и накрая тя се отпусна омаломощена и разтреперана. Лукас се напрегна, притисна я към себе си за финалното проникване. Усети потреперването му и я обзе чувство на неподозирана нежност към него. Притисна го силно към себе си.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Шарис се сепна и се събуди. Седна и една от фустите, с която бе покрита, се свлече. Изчерви се, защото единствено Лукас би могъл да го стори. Беше я наблюдавал, докато спи. Какъв срам!
— Добро утро, хубавице.
Тя рязко си пое дъх и го погледна, като притискаше одеялото към гърдите си.
— Лукас?
— Не ти ли се вярва? — подсмихна се той.
— Не ме наричай така! — сряза го тя, разгневена от страх.
— Но ти наистина си хубава. Не, ти си красива! — Дойде и клекна до нея. Бързо си открадна целувка.
Сърцето й започна да бие отново, когато той се отдръпна и се заигра с един от кичурите й. Наблюдаваше как се вие около пръста му, преди да го пусне да падне надолу към кръста й. Очите му срещнаха нейните. Тя си спомни изминалата нощ съвсем живо.
— Лукас?
Усетил сериозните й мисли, той поклати глава.
— Дяволски чудно ми беше колко са дълги косите ти — подметна той влудяващо небрежно. — Защо ги криеш в кок?
— Прекалено съм възрастна, за да ги нося спуснати.