Слейд не бе убил никого, а вече бе известен като убиец! Появи се сред белите преди около десетина месеца, а се говореше, че е пристигнал преди пет години от Тексас, където за пръв път убил човек. Всичките му убийства били справедливи — как иначе, щом боравеше бързо с пистолета; защо ще му трябва да прибягва до нечестни хватки. Независимо от това шерифите настояваха бързо-бързо да напусне града, а Слейд откри, че е невъзможно да изтръгне информация от някого, след като спомене името си.
Промени външния си вид: остави косата си отново да израсте и носеше мокасини вместо ботуши. Това доста помагаше. Не твърдеше, че е полуиндианец, но нарочно създаваше такова впечатление и хората го приемаха за такъв. След година търсене откри Фърал Слоун.
Откри го в Нюком — градче с по-малко от двеста жители, ако се смятат хората в околните ферми и наетите там работници. Новината, че Слоун се е заселил в градчето преди седем години, наскоро след възникването му, пробуди гнева на Слейд. Най-много се озлоби, като разбра къде е надзирател Слоун — в съседство с ранчото, което двамата с Били Улф нападнаха последния път. Да бъде толкова близо до убиеца на баща си и да не заподозре нищо! Но сега бе още по-близо, защото Фърал Слоун беше в кръчмата — седеше с други двама около масата за игра на карти, с гръб към стената.
Слейд го разпозна веднага. Образът не излизаше от ума му. Наемният убиец вече наближаваше тридесетте; имаше мазна черна коса и агресивно щръкнала брадичка. Но мускулите бяха поомекнали, а косата му оредяваше. По лицето му се забелязваха следи от разгулен живот. Но ако изминалите години не се бяха отразили благоприятно върху външността му, то през това време той определено се бе замогнал. Беше богато и модно облечен, накичен със сребърни украшения и диамантени бижута.
Слейд стигна до заключението, че Фърал Слоун е един от най-чевръстите с оръжието мъже в градчето, ако не и единственият. Второто му се стори по-вероятно. В тази съботна вечер помещението бе пълно с каубои от съседните ферми. Слейд владееше изкуството да преценява хората в момента, в който погледите им се срещнеха. Сега можеше да отпише всички в кръчмата освен Слоун.
Предстоеше игра на изчакване, а Слейд Холт умееше да чака. Знаеше, че Слоун ще дойде при него — щеше да се наложи да го стори — заради репутацията си. Да заговори излъчващия враждебност непознат, е просто задължение за мъжа, който най-добре борави с пистолета в града. Хората очакваха това от него, искаха той да зададе въпросите, които да задоволят любопитството им. След като градските бабаити не успяваха да изтръгнат желаните отговори, те или започваха да се държат така, сякаш търсят приятелството на непознатия, или, мърморейки високо се отдалечаваха, молейки се пришълецът да не се обиди и да не предложи да се бият.
Наложи се Слейд да изчака само двадесет минути, преди Фърал Слоун да се настани на бара до него. Онези посетители, които се бяха отдръпнали, за да оставят достатъчно място за Слейд, сега се настаниха по масите. Ако тези двама опасни мъже щяха да се стрелят, масите предлагаха известно прикритие.
— Накъде си тръгнал, господине?
Добре си спомняше гласа. Най-лесните сто долара, които някога съм изкарвал. Главата го заболя от спомена, но лицето му остана безизразно, когато се обърна към мъжа, когото мразеше.
— На мен ли говориш, Слоун?
Фърал се изненада.
— Ти ме познаваш? — процеди подозрително той.
— Разбира се. Чух за теб преди години. Но мина толкова време. Мислех, че си мъртъв.
Слейд разиграваше мъжа чудесно. Хора като Слоун държаха на репутацията си и затова побърза да оправдае отсъствието си от обществения живот.
— Тук се уредих добре. Толкова добре, че не издържах на изкушението да се оттегля — изфука се Фърал. — Но нали знаеш как е: името понякога става толкова известно, че хората просто не искат да те оставят на мира.
— Знам — съгласи се Слоун. — Чувам, че си надзирател в кажи-речи най-голямото ранчо в района. Вероятно работата ти харесва.
Фърал се изхили. Насреща си имаше мъж, който оценяваше ума му.
— Доста, тъй като работя само когато си искам.
Слейд се престори на заинтригуван и вдигна въпросително вежди: