— Какво е това? — подвикна му тя.
— Ще те водя в града. Реших, че ще ти бъде приятно да хапнем в хотела.
— Чудесна идея.
Подозираше защо го прави, но не можеше да му се сърди. Причината бе в това, че не умееше да готви добре.
Той скочи от двуколката и я дари с широка усмивка, като й подаде два пакета.
— За тебе са, но не за сега — обясни той. — Довечера си облечи най-красивата градска рокля. Искам да те запозная с един човек.
— И кой е той?
— Мой приятел от изток… От Сейнт Луис всъщност. Току-що пристигна.
— Но — започна тя сконфузено, — нали твърдеше, че дори най-обикновената ми градска рокля е прекалено хубава за тук. Не желая да изглеждам натруфена, Лукас.
— Няма да изглеждаш натруфена.
— Да не възнамеряваш да ме изведеш на показ?
— Че какво лошо има? — ухили се той. — Не всеки наоколо има основания да се похвали, че има най-красивата годеница.
— Лукас, бъде сериозен.
— Говоря сериозно, хубавице.
— Помолих те да не ме наричаш така.
— Ще седиш тук да спориш с мен, или ще отидеш да се приготвиш? Мислех, че една вечер в града ще ти хареса. Делник е и няма да е претъпкано. А и Емери Бъскет е градски човек, така че ще остане очарован от теб.
— И на него ли, както на всички останали, каза че съм от Сейнт Луис? Господи, Лукас, как ще говоря убедително за град, в който дори не съм била?
— Хайде, не е нужно да се паникьосваш излишно. — Той отново се хилеше. — Той не знае за теб нищичко. Говорихме за други неща.
— Затова ли закъсня?
— Господи, Шарис, вече говориш като съпруга — оплака се той.
— Нищо подобно! — възмути се тя, макар да знаеше, че го прави, за да я подразни.
— Останах изненадан като видях Емери — продължи той. — Нямах представа, че ще идва насам.
— А сега искаш да го изненадаш с… мен?
— Не обичаш ли изненадите?
Не можеше да излезе на глава с него, щом изпаднеше в дяволитите си настроения. Вероятно срещата със стар приятел му е била приятна, а и вероятно е пийнал малко повече.
— Ще отида да се приготвя, Лукас.
Добро момиче си ти. — Целуна я леко и бързо по бузата. — Ще те оставя сама да се изкъпеш в кухнята, ако искаш. А за да спестим време, аз ще се измия в конюшнята.
— И няма да дойдеш, докато не те извикам?
— Нищо не обещавам, хубавице.
Той се засмя. Тя го гледаше, докато се отдалечава. Защо я наричаше „хубавица“ след като знаеше, че се дразни? Ала не можеше да му се сърди — беше голям палавник!
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Посещението в хотел „Палас“ се оказа приятно преживяване, далеч не онова, което си представяше. Най-горният етаж на тясната триетажна постройка бе голям апартамент, собственост на Самуел Нюком. Зад обикновената дървена фасада се криеше лукс. Полилеите и кристалните лампи по масичките в ресторанта я караха да се чувства като у дома. Разбира се, хубав ресторант в Ню Йорк никога не беше така празен, нито пък тя щеше да отиде, облечена в семпла рокля. Реши, че за случая е достатъчно елегантна.
Имаше само още една двойка; обслужваше ги един-единствен сервитьор. Докато чакаха Емери да дойде, наблюдаваше тайничко Лукас.
Не спомена нищо за пакетите, които Лук донесе от града. Обикновените памучни рокли очевидно бяха предназначени за работа, а панталоните и памучните ризи — вероятно за езда. Всичко това й подсказваше, че той не очаква тя да замине скоро.
Лукас също наблюдаваше Шарис. Дъхът му направо секваше. Беше й казал да се издокара, което за него означаваше да облече нещо, което да бие на очи. Но облечена в копринено елече от черна и червена коприна, от нея се излъчваше невероятна елегантност. Полата бе украсена с три реда дантели, а под диплите им се виждаше черен атлаз. Роклята подчертаваше цвета на червеникавите й коси. Изглеждаше превъзходно. Впрочем той винаги я бе смятал за красива. Поклати глава. Само да не бе открил каква малка лъжкиня е.
Чудеше се какво да мисли. По дяволите, тя пробутваше измислици не по-зле от него. А той се оказа лековерен, и й вярваше на всяка дума. И през ум не му мина, че е девствена. Девственица! Трябваше да се досети — тя определено се държеше като такава.
Този факт го очароваше и вбесяваше. Не успя да мигне през нощта от изненада. Прекара часове наред да се чуди каква е причината да се представи за вдовица, след като истината щеше да е много по-приемлива.
На сутринта тя успя да прикрие следите на наскоро загубената си девственост. Малката наивница наистина смяташе, че хитростта й е останала незабелязана, и възнамеряваше да продължава тази легенда. Но защо? Каква бе истинската й история? Дали не бягаше от някого? Или се криеше от закона? Нима наистина нямаше намерение да се омъжи за него? Й това ли бе лъжа? Разкъсваше се от любопитство.