Великолепните аметистови очи се насочиха към него и тя свенливо му се усмихна. По дяволите, нямаше причина да не я задържи толкова дълго, колкото му бе нужно. Пет минути по-късно влезе Емери, но не беше сам. Лукас едва не простена, като видя семейство Нюком. Озадачи се. Емери му бе доверил, че Сам настоявал засега никой да не узнае, че продава ранчото си. Какви щяха да бъдат тогава обясненията на Сам, че е в компанията на адвоката? А и самият Емери изглеждаше доста неспокоен. Да придвижва делата от разстояние бе едно, но да застане начело на колосална измама — съвсем друго. На Лукас му бе нужно доста време да открие адвокат, чийто скрупули нямаше да попречат на неговото начинание. Но не бе си представял, че Емери и Сам Нюком ще се изправят лице в лице.
Точно в този момент Самуел Нюком мечтаеше да е навсякъде другаде, но не и тук. Идеята да дойдат на вечеря в хотела с пристигналия делови партньор принадлежеше на Фиона. Сам й представи Емери Бъскет именно като такъв. Изведнъж тя съзря Холт и годеницата му и се насочи към тяхната маса. И това ако не бе лош късмет!
По дяволите! Не желаеше Лук да узнае, че мъжът, който движеше общите им вложения, е в града. Той непременно щеше да се озадачи от присъствието му, щеше да разгадае какво е намислил Сам. А той купуваше новия пакет акции на моминското име на Фиона, така че никой от първоначалните вложители да не се досети за желанието му да придобие контролния пакет. Ако се разчуеше, идеята можеше да се понрави и на друг, който щеше да поиска този дял. Досега Сам действаше предпазливо. Не се безпокоеше, че Холт ще направи голямо вложение, но съществуваше възможността да сподели с останалите акционери какво е замислил Сам.
Когато дойдеше времето железопътната линия да бъде продължена, Сам щеше да я насочи към Нюком. Мечтата му да превърне един ден основаното от него селище в голям град щеше да се сбъдне. А когато печалбите започнеха да прииждат, той щеше бързо да откупи собствеността си.
Това щеше да е лесната част от сделката, стига купувачите, намерени от Емери, да не узнаят, че градчето Нюком е на път да се заличи. Сам обеща на Емери значителен дял от печалбата, ако не разпространява информацията. Затова настоя адвокатът да пристигне в Нюком. Не възнамеряваше да води такива деликатни преговори по пощата. Ако не бе успял да го подкупи, Сам щеше да се отърве от него и да намери друг. Но Емери прие. Увери Сам, че той и Лук не са близки приятели. Освен това вложенията на Холт щяха да бъдат спасени от начинанието, с което Сам се бе захванал, така че онзи нямаше да има от какво да се оплаква, когато всичко излезеше на бял свят.
— Каква приятна изненада — изчурулика Фиона. — Въобще не очаквахме да те видим тук, Лук… Както и очарователната ти годеница — добави тя. Бледите й сини очи се впиха в Шарис с нескрито неодобрение. — Как ти бе името всъщност, скъпа? — Без да дочака отговор, се усмихна на Лукас и продължи: — Горкичкият. Предполагам, хотелът е единственото място, където успяваш да се нахраниш сносно напоследък.
Шарис бе потресена от директно изречената обида. Беше редно, а и тя го искаше, да се държи резервирано, но възпитано. Това налагаше етикетът. Но начинът, но който Фиона изпиваше с очи Лукас, ядоса Шарис и тя бързо забрави какво е редно.
За щастие Лукас успя да се обади, преди тя да пусне ноктите си.
— Не е нужно да се оправдавам, защо съм довел годеницата си на вечеря, Фиона, но ако си любопитна дали я бива в кухнята — тя е в състояние да засрами чуждоземния ти готвач.
— Радвам се да го чуя — отвърна сухо Фиона.
Шарис засия, като чу сладката лъжа.
— Всъщност, госпожо Нюком, Лукас ми обеща тази вечер да чуя новините от Сейнт Луис, понеже негов приятел е в града.
— Да не би да имаш предвид нашият господин Бъскет? — попита Фиона, хвърляйки поглед през рамо към двамата мъже.
— Как разбра, че Емери е в града, Лук? — осведоми се Сам, изпълнен с подозрения.
— Видяхме се случайно, като отскочих днес до града. Но нали знаеш какви са адвокатите, когато вършат работа — нищо друго освен делови въпроси и почти никакъв светски живот. И тъй като само минава през града, реших че ако не доведа Шарис да се видят тази вечер, въобще няма да имат възможност да се срещнат. А ти откъде разбра, че е пристигнал?
— Ами… Отби се в ранчото да се представи лично. Все пак движи някои от деловите ми въпроси, а двамата никога не сме се срещали.